Наричат я най-великата латиноамериканска поетеса. Първата латиноамериканка, носител на Нобелова награда за литература от 1945 година.
Габриела Мистрал идва на белия свят с рожденото име Лусия Годой Алкаяга на днешния ден, 7 април, през 1889 година.
„Появяването на такава поетеса като Габриела Мистрал е събитие на епохата, в стиховете ѝ се отразява вечността. Нейната поезия извисява читателя с благородството на мисълта, високите идеали и искреното съчувствие към всеки слаб, страдащ, умиращ”, пише Алфред Ортис-Варгас, американски литературовед.
„Много стихове на Габриела Мистрал звучат като молитва. Понякога в тази молитва извисява глас любовта, понякога, когато в душата ѝ нахлува трагическо видение – отчаяният призив”, допълва Франциско Донозо, чилийски писател и свещеник.
През 1945 г. Мистрал получава Нобеловата награда за литература „за поезията на истинските чувства, превръщайки името ѝ в символ на идеалистическите стремления на цяла Латинска Америка”. В своята реч поетесата казва, че счита себе си за представител на цялата латиноамериканска култура. „Нобеловата награда ми е присъдена, защото в стиховете ми звучат гласовете на жените и децата…”
Габриела Мистрал умира от рак в дома си в Ню Йорк на 67 години. Тялото е пренесено в Чили и след 3-дневен национален траур е погребано в Монте-Гранде, там, където поетесата прекарва детството си. На надгробния камък са издълбани нейните собствени думи: “Народ без художник – това е тяло без душа”.
Представяме ви Габриела Мистрал в няколко цитата и едно стихотворение:
„Любовта, която заеква и се запъва, често е любовта, която обича най-силно.”
„Трябва да се създава красота не за да се възбудят сетивата, а за да се подхранва душата.”
„Обичай красотата – тя е сянката на Бог на земята.”
„Образованието е може би най-висшата форма на търсене на Бог.”
„Детето не може да чака. Сега е времето, в което костите му укрепват и усещанията му се формират. На него не можеш да отговориш „утре”. Неговото име е „днес”.
„Бог ми даде силата на вълните, която прави всяко препятствие едно ново начало.”
„Не трябва да се използва красотата като претекст за лукс или суета, а като духовно изживяване.”
„Красотата не бива да е опиум, който те приспива, а силно вино, което те подтиква към действия.”
„Ако се провалиш в това да бъдеш истински мъж или истинска жена, ще се провалиш и в това да си артист.”
ИНТИМНО
Габриела Мистрал
(Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев)
Сега не стискаш ти ръцете мои.
Ще дойде продължителното време,
когато ще почивам с много прах
и сянка във преплетените пръсти.
И ще речеш: „Не мога
да я обичам аз, защото като жътви
изрониха се бледите й пръсти“.
Сега ти не целуваш моята уста.
Ще дойде оня миг помръкнал,
когато ще лежа сама без устни
върху земята мокра.
И ще речеш: „Обичах я, ала не мога
да я обичам повече сега, когато
не вдъхва мириса на моята целувка“.
И ще се натъжа, като те чуя,
и ще говориш като луд и сляп,
усетил моята ръка на твойто чело,
когато мойте пръсти ще се кършат
и по лицето ти, изпълнено с покруса,
ще слезе моето дихание.
Не ме докосвай. Ще излъжа,
ако река, че ти предавам мойта обич
във тези ми ръце прострени,
във моята уста, във моята шия,
а ти, повярвал, че си я изпил,
ще се измамиш ти като детенце сляпо.
Защото мойта обич не само тоя сноп
корав и прималнял на мойто тяло,
което и от досега на дрехата трепери
и подир всеки полет изостава.
Тя е в целувката, не в мойте устни,
в гласа прекършен, не и във гръдта;
че тя е божи вятър и на две разсича
на тялото ми грозда палав и немирен!
Заглавна снимка: Pinterest
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
