Избрани цитати от автора на „Тетрадката“, който днес навършва 52
Никълъс Чарлс Спаркс е най-продаваният американски автор в света. Тиражите на книгите му надхвърлят 105 милиона екземпляра в целия свят, а романите му са преведени на повече от 50 езика.
Писателят е роден на днешния ден, 31 декември, през 1965 година в Омаха, Небраска, в семейството на професор Патрик Майкъл Спаркс и домакинята Ема Мари. Животът не е бил особено благосклонен към Никълъс – след завършване на университета той се издържа като брокер на недвижими имоти, келнер, реставратор на къщи, представител на лекарствени продукти. Обикаля почти цяла Америка, докато не решава да се установи в Северна Каролина и да развие своето писателско дарование. Успехът му не закъснява. Критици и читатели са във възторг от неговите романи. На бурен успех по цял свят се радват и екранизациите на неговите книги.
Баща е на пет деца. Интересен факт е, че е кръстил герои от своите романи на децата си.
Освен че е майстор на перото, Никълъс Спаркс чете много (средно по 125 книги на година) и има черен пояс по таeкуондо. А списание „Пийпъл” го коронова за най-секси автор. Спаркс се занимава активно с благотворителна дейност.
„Тетрадката“, екранизация от 2004 година
В празничния ден ви представяме избрани любовни цитати от произведения на Никълъс Спаркс:
„Моля те, не ми се сърди в дните, когато няма да си спомням за теб, а те неизбежно ще дойдат. Знай, че те обичам, винаги ще те обичам и каквото и да се случи, помни, че живях най-прекрасния живот, който можех да си пожелая. Моят живот стеб.“ – „Тетрадката”
„Ще мисля за теб всеки ден. Сърцето ми се свива от страх, че може да настъпи време, когато няма да чувстваш същото към мен и ще ме забравиш. Затова ето какво измислих: където и да се намираш и каквото и да става в живота ти, в първия ден от пълнолунието като в нощта, когато се запознахме, моля те, излез навън и погледни луната. Погледни я и си спомни за мен, за седмицата, която прекарахме заедно, защото независимо къде съм и какво става в живота ми, аз ще направя същото. Щом не можем да сме заедно, можем поне да споделим тази вечер и можем да го правим до края на живота си.“ – „С дъх на канела”
„Колко хора получават този шанс – човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?“ – „Един ден, един живот”
„Любовта не означава нищо, ако не си готов да поемеш ангажимент. Трябва да мислиш не само за това, което искаш ти, но и за това, което иска другият. Не само сега, но и в бъдеще.“ – „Сигурно убежище”
„И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден. Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян. И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена.“ – “ Тетрадката”
„- Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак. След години ти може да си на единия край на света, а аз на другия. Можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз - по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.
– Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги… поне още веднъж.
– Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?
– Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми…“ – „Най-доброто в мен”
„- А ти? попита тя на свой ред. Спомняше ли си понякога за нас?
– Не беше нужно да си спомням. Аз никога, нищо не съм забравял. “ – „Тетрадката“
„Когато устните ѝ докоснаха мойте, осъзнах, че дори да живея 100 години, дори да видя всички страни по света, нищо няма да е така прекрасно като мига, в който за пръв път целунах момичето на мечтите си. И разбрах, че любовта ми ще е вечна.“ – “ Прощално писмо“
„Те се караха постоянно. Всъщност почти никога не се разбираха. Но имаше едно нещо, което ги свързваше - умираха един за друг.“ – „Тетрадката“
“Докато бяхме заедно, се влюбих лудо, после, когато се разделихме, се влюбих още посилно.“ – „С дъх на канела”
„Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къде отивам, нито кога ще стигна там. Дори и сега поглеждам неволно през рамо и те викам. Пиша ти това писмо и се питам кога ще престане всичко това и дали изобщо ще престане.” – „Писмо в бутилка”
„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправдата не се радва, а се радва на истината; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“ – „Незабравима разходка”
„Аз съм обикновен човек с обикновени мисли и водих обикновен живот. Няма паметници, издигнати в моя чест и името ми вероятно скоро ще бъде забравено, но аз обичах един друг човек с цялото си сърце и душа и за мен това винаги е било достатъчно.“ – „Тетрадката”
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
