„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за сичкия свят”, завещава на поколенията великият поет.
Христо Ботев е един от символите на нашето Отечество. Поет и революционер, ревностен пазител и създател на националните идеи, той остава сред най-ярките личности на България. Идва на бял свят на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Детето, родено навръх Коледа, се възприема от родителите си като истински малък Спасител.
Идеолог и подбудител на революцията, поет и публицист, Ботев оставя своя отпечатък в дългата поредица национални герои. А поезията му разтърсва. Едва ли има българин, който да не знае неговите изпълнени със страст и бунтовен дух произведения: „Майце си”, „Борба”, „На прощаване”, „Хаджи Димитър”, „В механата”, „Моята молитва”, „До моето първо либе”. Тези двайсет стихотворения са се превърнали в символ на българската възрожденска литература, наред с творбите на Вазов и Каравелов.
Някак традиционно, когато говорим за Ботев, на първи план излиза неговата саможертва в името на свободата. Човекът, синът, любящият мъж, бащата – и това е Христо Ботев.
Затова припомняме неговото „Прощално писмо“, написано на 17 май 1876 година, когато знае, че отива на сигурна гибел. Както пише по-късно Захарий Стоянов: „И в това последно писмо Ботев е ударил печата на своята горещо любяща душа.“
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те.
Христа
17 мая 1876
„Радецки“
[На гърба на писмото, пазено от Д. Рашев, Ботев саморъчно е отбелязал]:
Това писмо да се предаде на жена ми Венета Х. Ботйова, в Букурещ.“
Борис Белев
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
