Шарл Перо е роден на 12 януари 1628 година в Париж. Той е виден юрист, прекарал целия си живот във френската столица във вярна служба на краля и то не на кой да е, а на Краля Слънце Луи XIV-ти. Брат му пък е архитект в кралския двор.
Шарл Перо, авторът на няколко от любимите приказки на всички времена, започва живота си като автор, след като навършва 55 годишна възраст. В онази епоха се ценяли поезията, театъра и кратките хумористични форми. Лекота, забава, блясък – това е бил дворът на Краля Слънце. Нуждата да се живее в една непрестанна метафора предизвиква вълната на един нов жанр – авторската приказка. В нея лекомислените придворни търсят житейска дълбочина и правят реверанс към народното творчество, което отново излиза на мода заради идеализираната си реалност.
Шарл Перо написва първите си пет приказки зад името на сина си Пиер Дарманкур, и от негово име през 1695 г. посвещава своя ръкопис на Мадмуазел, племенница на Краля Слънце. Това са “Спящата красавица”, “Червената шапчица”, “Синята брада”, “Котаракът с чизми”, “Вълшебници”. Ръкописът е богато украсен, както е била модата, с винетки и илюстрации на Шарл Перо, а всяка приказка завършва с поучителен стих.
Две години по-късно при именития книжар Клод Барбин се появява една книжка “Истории или приказки от старото време с морални наставления”. На корицата има илюстрация, на която селянка разказва истории на заобиколилите я малки деца. Към приказките от ръкописа с петте са добавени още три приказки: “Пепеляшка”, “Рике с перчема” и “Малечко-Палечко”.
Илюстрациите на „Червената Шапчица“, „Спящата красавица“ и др. са на Гюстав Доре – прочут френски художник, график и гравьор, автор на илюстрации на едни от най-големите творби, сред които „Ад“, „Дон Кихот“, „Гаргантюа и Пантагрюел“, творби на Балзак, Едгар Алан По, Байрон. Той е известен с прецизната си работа със сенките и светлосенките, а лицата на илюстрациите му се отличават с голяма експресивност.
Не след дълго Шарл Перо получава признание и през 1671-ва година става член на Френската академия на науките.
Днес тълкувателите на класическите приказки твърдят, че в тях има много повече подтекст (включително и сексуален), който се подсказва и от контекста на епохата. Каквито и идеи да влагаме в приказките, днес те имат същата функция, каквато винаги са имали – да оформят представите за добро и зло, за героично и низко, за семейство и чест, както и да доближат децата до техните дълбоки страхове и копнежи и да им помагат да се справят с тях.
Шарл Перо умира на 16 май през 1703 година.
Припомняме си негови цитати от приказните истории, които няма да престанат да ни вълнуват:
„Защото знаеш, че аз съм лабиринт, в който човек лесно се губи.“
„Мечтата е желание на сърцето.“
„Джентълменът имаше също млада дъщеря, с рядка доброта, наследена от нейната майка, която била най-доброто създание на света.“
„Там бяха всички жени, за които Синята брада се бил венчал и чиито гърла бил прерязал.“
„Чарът е истинската дарба на феите.“
„Добрите обноски не са лесни – нуждаят се от малко усилия. Но когато най-малко очакваме, ни носят богати и редки награди.“
„Грубата сила и купищата диаманти подчиняват другите на твоята воля, но добрите думи имат по-велика сила и носят повече ползи.“
„Не знаеш ли, че тази къща принадлежи на чудовище, което яде деца?“
„С цялото си сърце ти пожелавам да си най-обичания принц на света.“
„Дори чудесата изискват известно време.“
„Колкото по-малко е красноречието, толкова по-искрена е любовта.“
Мануела Георгиева
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/