лън Александър Милн се ражда на днешния ден, 18 януари, през 1882 година. Той е английски писател, известен с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите приятели.
Историите за Мечо Пух Милн измисля за своя син Кристофър Робин, който е роден през 1920 г. Приказките мечока и и неговите приятели той разказва за лека нощ. Герои от страниците на книгата стават личните играчки на Кристофър, както и той самият.
Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са изключително забавни и поучителни. Издадени са два сборника с разкази: „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928), както и отделни стихотворения. След смъртта на А. А. Милн правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни. Студиото прави няколко рисувани филма. През втората половина на 20 век за Мечо Пух са направени анимационни ленти от „Дисни“ и „Союзмультфильм“, с което той става особено популярен.
Представяме ви избрани мисли и цитати на Алън Милн от „Мечо Пух“:
– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…
***
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!
***
Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!
***
– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.
***
Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.
***
Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.
***
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!
***
При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.
***
Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.
***
олкото повече, толкова повече!
***
С каквито се събереш – с такива се събираш.
***
Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.
***
Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.
***
Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.
***
Прасчо:
– Знаеш ли, Пух. Мислех си…
– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.
***
Нямам грижа вей ли или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне или се топи, щом муцуната ми е потънала в мед!
***
Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.
***
Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!
***
Когато рекичката стигнеше до края на Гората – вече пораснала, – тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. „Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!“
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!
***
Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.
***
– Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза:
– А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
