Истинското ѝ име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите ѝ произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и „Собствена стая”. Тези, както и други нейни книги, са преведени на български. Улф е една от основателките на интелектуалния кръг „Блумсбъри“.
Изследователите на творчеството на Вирджиния Улф са облагоприятствувани от факта, че нейният живот е изключително добре документиран — преди всичко от самата нея, оставила е около четири хиляди писма и трийсет тома дневници. А това наистина е твърде важно за автор, който твърди, че „всяка скрита в душата на писателя тайна, всяко негово преживяване, всяко качество на неговия ум са широко отразени в произведенията му“ (романа „Орландо“). Съществено е да се знае, че средата, в която израства Вирджиния Улф, е подходяща основа за интелектуалното съзидание на един творец. Нейният баща Лезли Стивън е бил видна фигура в литературния живот на викторианска Англия. Като издател на „Корнхил Магазин“ той е бил във връзка с най-изтъкнатите писатели на своето време, така че Вирджиния Улф е прекарала детството си в дом, чиито чести посетители са били Хенри Джеймс, Джордж Мередит, Джон Морли, Джеймс Ръсел Лоуел. Всичко това обаче съвсем не означава, че е закърмена с бохемски дух. В дома на Лезли и Джулия Стивън са били съблюдавани всички норми на поведение на викторианска Англия, а самият Лезли Стпвън е бил изключително строг и деспотичен човек. Ето защо не бива да се учудваме на по-късния стремеж на Вирджиния Улф да избяга от своето викторианско минало както по отношение на личния си живот, така н на творчеството си. В дневниците ще намерим забележка по повод деветдесет и шестата годишнина от рождението на Лезли Стивън (годината с 1928, а Лезли Стивън е починал през 1904),), която красноречиво говори за отношенията между баща и дъщеря: „Той щеше да бъде на деветдесет и шест години, да, на деветдесет и шест, днес; и можеше да бъде на деветдесет и шест, познавам такива хора: но за щастие не е. Неговият живот би погубил напълно моя. Какво щеше да стане? Никакво писане, никакви книги.“ Тези думи може би ще ни се сторят прекалено силни, дори несправедливи, но нека не забравяме, че тъкмо Лезли Стивън не е сметнал за нужно да даде на дъщеря си университетско образование и макар че под неговото интелектуално ръководство тя е получила наистина солидни знания, у нея завинаги останало чувството за непълноценност в сравнение с възпитаниците на Кембридж, брат и Тоби и неговите приятели, чувство, отглас от което ще намерим и в романа „Мисис Далауей“ (когато Клариса Далауей се оплаква от собствената си необразованост). И вероятно този факт от нейната биография е една от причините за феминизма на Вирджиния Улф, изразен не само в нейното поведение, но и в стремежа й да наложи женска традиция в литературата която да се отличава със специфичната си проблематика.
През 1895 година, когато Вирджиния Улф е тринадесетгодишна, умира майка й Джулия Стивън, трагично събитие, което за момента оставя Вирджиния изненадващо спокойна, но малко след това то става причина за първия пристъп на душевното й заболяване, а по-късно поражда у нея едно вечно преследващо я чувство за вина.
Вирджиния напуска живота през 1941 година.
Представяме ви избрани мисли на писателката:
„Човек не може да намери мир, ако избягва живота.“
„Книгите са огледалата на душата.“
„Да пораснеш означава да изгубиш някои илюзии и да придобиеш други.“
„Всеки, който струва нещо, чете това, което харесва, според настроението му.“
„Не съветвам жените, които искат да имат нещо свое, да се омъжват.“
„Този, който краде мечтите ни, краде и живота ни.“
„Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи.“
„Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?“
„Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.“
„Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.“
„Големите общности от хора са невменяеми.“
„Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“
„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
„Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.“
„Когато въпросът е силно спорен – и въпросът за пола е такъв – човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията и предразсъдъците на говорещия.“
„Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.“
„Хуморът е първото, което се губи при превода.“
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
