Макар завършил юридическо образование, Джон Голсуърти зарязва адвокатската си практика и се посвещава на литературата. Пътува много по света, наблюдава живота и отношенията между хората, за да остави завидно наследство от 17 романа („Братство”, „От всички върхове”, „Къща извън града” и др.), 26 пиеси („Сребърната кутия”, „Джои”, „Борба”, „Справедливост”, „Семеен човек” и др.), 12 тома разкази, есета, поеми.
От 1906 г. до 1933 г. създава три трилогии, с които и досега остава неизменно в световния литературен елит – „Сага за Форсайтови”, „Съвременна комедия” и „Краят на повестта”. През 1932 г. Джон Голсуърти е удостоен с Нобеловата награда за литература. Умира месеци по-късно – на днешния 31 януари 1933-а, на 65 години в Лондон.
Припомняме си за един от най-големите писатели на ХХ век с негови цитати:
“Няма нищо по-трагично в живота от пълната невъзможност да промениш това, което си направил.”
„Ако в брака липсва физическо привличане от едната страна, тогава нито съжалението, нито разумът, нито чувството за дълг могат да превъзмогнат отвращението, заложено от природата в човека. Няма никакво значение дали това е лошо, или не е, но е факт.”
„Бих могъл да съм щастлив с всяка жена, ако друга не ми пречеше.”
„Жената вечно има нужда от нечия душа – на мъж, дете, куче. На мъжете им стига тялото.”
„Хората, които не живеят, се съхраняват отлично.”
„Жените, дори най-красивите, винаги те изнервят, освен ако, разбира се, не им се възхищаваш.”
„Младостта забелязва старостта само при резки промени.”
„Най-сигурният начин да накараш някого да разбере най-лошото, е да го държиш в неведение.”
„ Единствените деца очакват прекалено много. Когато успееш да направиш всичко, което искат от теб, ще успееш и да умреш.”
„Не позволявайте да си отива нещо, което можете да спрете; защото това, което изчезне, е невъзможно да се върне.”
„Да се грижиш за собствената си полза не е начин на мислене, а инстинкт.”
„Никой не може да ви спаси от… вас самите.”
„Истински великите хора не говорят напразно и не се бутат в тълпата – те плават сами в своите си лодки по тихи канали.”
„Има различни удари – удар по гръбнака, по нервите и по съвестта, но най-силен и болезнен е ударът по личното достойнство.”
„Любовта, която се страхува от препятствия, не е любов.”
„Не е лесно да прехвърлиш мост над пропаст, създадена от гордостта.”
„Винаги единият целува, а другият си подава бузата”.
„Заглавията удвояват размера на събитията.”
„Без елемент на неизвестност играта на живота губи смисъл.”
„Любов!… Тя никога не идва, когато я чакаме, тя винаги е неочакван гост.”
Борис Белев
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
