Михаил Михайлович Пришвин е руски писател, автор на произведения за природата, ловни разкази и произведения за деца, събирач на народни приказки и легенди, агроном по образование.
Отбелязваме рождения му ден с избрани негови цитати:
Без усета за съвременност художникът си остава непризнат.
Безсилният не може нищо да каже за истината.
Бракът е средството да се спасиш от страстта в любовта.
В държавното управление има неща, към които един писател не бива да се приспособява, защото това са „временни мерки“. Приспособяването на писателя към съвременността е изискване на времето, но ако писателят се приспособява, към „временните мерки“, то започват да протестират дори самите администратори.
В любовта можеш да стигнеш до където си искаш, всичко ще ти се прости – само не и навика.
Вниманието е основният заряден орган за душата – за всяка душа едновременно: и за великата, и за малката.
Въздържай се да мислиш без участието на сърцето.
Да обичаш врага си значи да се бориш с неговата зла обсебеност, да се бориш за пленения от злото човек.
Да обичаш, значи да се бориш за любимия човек.
Да пазиш природата, значи да пазиш Родината.
Да, необходимо ни е щастие, обаче какво? Има щастие случайно – Господ да му е на помощ. Но би ни се искало щастието да идва като заслуга.
Децата учат възрастните да не се потапят изцяло в работата си и да остават свободни.
Доброто само по себе си не ни изглежда такова на външен вид и може да ни убеди само ако го е осветила красотата. Ето защо работата на художника е – избягвайки съблазните на красивото зло – да превърне красотата в слънце за добротата.
Дребните проблеми в човешкия живот се преодоляват с великодушие.
За някои природата – това са дървата, въглищата, рудата или вилаата, или просто пейзажа. За мен природата е средата, всред която като цветя израстват нашите човешки таланти.
За правдата трябва да се държим, истината трябва да я търсим.
Затова и се радваме, попадайки в природата, защото идваме на себе си.
Идеалът е в движението: тъгата и щастието с еднаква сила могат да разчистят или да преградят пътя.
Индивидуализмът е подчертавана слабост.
Истинската любов е нравствено творчество.
Красотата не се оглежда за доброто, но хората стават по-добри от нея.
Лицемерието е да мериш постъпките си не пред собствената си съвест, а пред лицето на другите.
Любовта е единствената достойна удивителна сила на земята.
Любовта е непозната територия и ние всички плуваме към нея всеки на своя си кораб, и всеки от нас е капитан на собствения си кораб и води кораба по свой собствен път.
Мирът на земята е възможен само при определено хармонично съотношение на душата с разума. Господството на разума води до гола техника и до война.
Мислите също се раждат както децата и те също трябва да бъдат дълго износвани, преди да бъдат пуснати на белия свят.
Морализирането – това е творчеството на бездарните хора.
Най-висшата нравственост е, когато жертваш своята личност в полза на колектива. Най-висша безнравственост е, когато колективът жертва личността в своя полза.
Най-доброто, което пазя у себе си, е живото чувство към хубавите хора.
Най-трудното в изкуството са думите – това е като да станеш съдия на самия себе си.
Началото на любовта е във вниманието, после – в избора, а после – в постижението.
Не всяка сила стои зад правдата и не всяка правда се налага със сила.
Не е страшно, ако те съдят, страшно е, ако при всеобщия смях те и оправдаят!
Нищо не разбирам от стихове. Истинската проза може да бъде къде по-поетична.
Нравствеността е отношението на силата на разума към силата на чувствата.
Някои хора, да ги наречем делови, намират мотиви за своите действия непосредствено в живота, а други, мечтатели, се ръководят в постъпките си от мотиви, пречупени през тяхната душа.
Обществото се държи от типове и се движи от характери.
Правдата е общата съвест на хората.
Правдата е победата на съвестта у човека.
Радостта и щастието са деа на любовта, но самата любов като сила – е търпение и съчувствие.
Революцията е отмъщение заради мечтата.
Свободната любов без обети и клетви е възможна само между равни, за неравните е предвиден бракът като неподвижна форма.
Талантът – това е способността лично да изразиш онова, за което мнозина несъзнателно са се борили.
Този човек, когото ти обичаш в мене, естествено е по-добър от мене – аз не съм такъв. Но ти ме обичай и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си.
Трудовият процес, ако е свободен, свършва с творчество.
Трябва да мечтаем колкото се може повече и колкото се може по-силно, за да може бъдещето да се превърне в настояще.
Хората са се научили да се ползват от всичко, само не и от свободата си. Може би да се бориш с нуждата и крайната необходимост е доста по-лесно, отколкото със свободата. В нужда хората се закаляват и живеят с мечти за свободата. Но ето, че идва свободата и хората не знаят какво да правят с нея.
Художникът трябва да чувства вечността и в същото време да си остава съвременен.
Човек трябва да чува пулса на времето, но да върви по своя си път.
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
