Цитати на големия писател, роден на днешния ден през 1812 година
Чарлс Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година, в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлз да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман.
Бързо се сблъсква с действителността в работата на средната класа. Тя ще се превърне и една от главните теми в творчеството му. Самият Чарлс започва работа като чиновник в адвокатска кантора, но междувременно усвоява занаята на стенографията. Напуска кантората, за да стане репортер на свободна практика. През 1830 г. Дикенс среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. Родителите ѝ не одобряват писателя и я изпращат на обучение в училище в Париж.
През 1833 година Чарлс Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише, се издават в следващата му книга през 1836 г.. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836-а той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца.
Първото пътуване на Чарлс Дикенс и неговата съпруга в Щатите е през 1842 година. Посещават и Канада. Потресен от робството, той инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където те се учат да домакинстват и могат да поемат нов път в живота. Филантропията на Дикенс става добре известна, често той е подпомагал финансово различни каузи анонимно.
През 1851-ва семейство Дикенс се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година, доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place – често минавал покрай нея и мечтаел един ден да я притежава. Когато през 1857-ма Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, написана съвместно с протежете му Уилки Колинс, писателят започва връзка с актрисата Елън Тернан. Тази връзка ще продължи до края на живота му. Развежда се с жена си, въпреки че по онва време това е било трудно и буквално немислимо, особено за известни хора като него.
След десет години почивка Дикенс предприема пътуване из английските провинции. След това написва шедьоврите Приказка за два града /1859/ и Големите надежди /1861/.
На 9 юли 1865 г., докато се връща от Париж, заедно с Тернан, Чарлс Дикенс попада в голямата влакова катастрофа при Стейпълурост. Единственият вагон, който остава непокътнат и върху релсите е този, в който пътува Дикенс. Той се опитва да помогне на останалите ранени, докато дойде помощ.
През 1869 г. показва симптоми на лек удар и това става причина да отмени планирани четения в Шотландия. На следващата година Дикенс преживява още един удар, докато е вкъщи. Умира на 9 юни през 1870 година. Погребан е в Уестминстърското абатство, макар не такава да била волята му – в завещанието си той казва, че не иска да бъдат издигани паметници в негова чест.
Представяме ви няколко цитата от Чарлс Дикенс:
„В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост.“
„Ще почета Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя там цяла година.“
„Електрическата комуникация никога няма да замени лицето на човек, което само чрез изражението си окуражава друг да бъде смел и искрен.“
„Мисли за сегашните благословии, от които всички имаме много, а не за миналите нещастия, от които всички имаме някакви.“
„Болката при раздялата е нищо в сравнение с радостта при новата среща.“
„Няма нищо по-силно и по-сигурно в този опасен живот от простата истина.“
„Единственото нещо, което искам, е да бъда свободен.“
„Сами ковем веригите, които носим в живота.“
„Разликата между построеното и създаденото е следната: построеното може да бъде обичано само когато е завършено, докато това, което се създава, е обичано още преди да съществува.“
„Имай сърце, което никога не се втвърдява, нрав, който не се уморява и докосване, което никога не наранява.“
„Има мъдрост на ума, но и мъдрост на сърцето.“
„Ако нямаше лоши хора, нямаше да има и добри адвокати.“
„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както той би искал да постъпи с теб.“
„Никога не затваряй уста пред тези, пред които вече си си отворил сърцето.“
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/