Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита, казва приживе великата прима
Нейната краси покрива на лондонския „Victoria Palace Theatre“. Анна Павлова е руска балерина, родена на 12 февруари 1881 г. Смятана е за най-великата прима на всички времена. Майка ѝ е била перачка, омъжена в напреднала бременност за войника Матвей Павлов. Според слуховете биологичният ѝ баща е банкерът Лазар Поляков. Дебютира през 1899 г. на 18-годишна възраст в Царския руски балет в Петербург. През 1905 г. балетмайсторът Михаил Фокин създава специално за нея великолепния танц „Умиращият лебед“ по музиката на Сен-Санс. През 1909 г. вече е световноизвестна с трупата „Ballets russes“ на Дягилев. В продължение на 20 години тя е почти непрекъснато на турне в Европа, като купува имение в Англия, където обаче, поради непрекъснатите пътувания, пребивава много рядко. Гастролира както в Европа, така и в Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. До внезапната си смърт на 23 януари 1931 г. изнася до девет спектакъла седмично.
Ето какво споделя приживе Анна:
„Артистът трябва да знае всичко за любовта, но да се научи да живее без нея.“
„Истинската актриса трябва да се жертва за своето изкуство. Както монахинята тя няма право да води живота, желан от повечето жени.“
„Красотата не търпи аматьори.“
„Като дете се скитах сред боровете и мислех, че успехът е щастие. Не бях права. Щастието е пеперуда, която очарова за миг и отлита.“
„Първият ми спомен – малка къща в Петербург, където живеехме заедно с майка ми… Бяхме много, много бедни. Но мама винаги успяваше на големите празници да ми достави някакво удоволствие. Веднъж, когато бях на осем години, тя каза, че ще отидем в Мариинския театър. „Така ти ще видиш феите“. Играеха „Спящата красавица“. Още с първите ноти на оркестъра притихнах и затреперих, за първи почувствах върху себе си диханието на красотата. Във втората част тълпа от момчета и момичета танцуваха чуден валс. „Искаш ли да танцуваш като тях?“, с усмивка мама ме попита. „Не, аз искам да танцувам така, както красивата дама, която изобразява спящата красавица“. Обичам да си спомням тази първа вечер в театъра, която реши моята съдба.“
„Моят личен живот? Това е театърът.“
Последните ѝ думи са: „Пригответе ми костюма на Лебеда…“
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
