Един от най-великите майстори на симфоничната музика Хектор Берлиоз е роден на 11 декември 1803 г. в провинциалното градче Кот Сент Андре, близо до Гренобъл. Детството на Берлиоз съвпада с годините на триумфалните завоевания на Наполеон. Малко по-късно обществената и национална еуфория, породени от Френската революция и Наполеоновите победи, са заменени от духа на романтизма. Дьолакроа повежда френските романтици в изобразителното изкуство, Юго – в литературата, а Берлиоз – в музиката. Родителите на Берлиоз настояват той да поеме пътя на баща си и да стане лекар. На деветнадесетгодишна възраст той заминава за Париж за да учи медицина, но само след две години Берлиоз се прехвърля в Консерваторията и се отдава на музиката. Той се оказва „труден“ студент, който непрекъснато воюва срещу „старомодните“ учители и особено срещу директора Керубини. През 1830г. след три неуспешни опита Берлиоз успява да спечели прочутата Римска премия и тя му дава възможност да прекара три години в Италия. Но само след осемнадесет месеца, измъчван от носталгия по родината младият композитор се завръща в Париж. Той става музикален критик, за да изкарва прехраната си и да има време за композиране. Творбите му, обаче не се приемат лесно. Признанието идва сравнително късно – едва през 1856 година. Той става член на Френския институт и е награден с годишна рента, която му позволява да изостави работата си като музикален критик. Новият оркестров стил, който Берлиоз създава в своите симфонии и увертюри е основа на съвременната оркестрация. Освен композитор той е и много талантлив писател. Неговите книги ни дават ценни сведения за музикалния живот от онова време. „Трактат за оркестрацията“ е музикален труд, който не е загубил значението си и днес. Берлиоз умира на 8март 1869г. в Париж. Най-известните му произведения са „Фантастична симфония“, симфония „Ромео и Жулиета“, симфония „Харолд в Италия“, оперите „Бенвенуто Челини“, „Беатриче и Бенедикт“ и грандиозния „Реквием“.
Берлиоз казва:
Бог е Бог, а Бах е Бах.
Времето е най-добрият учител, но за съжаление убива учениците си.
Достатъчно скромен съм, за да признавам, че нескромността е един от моите недостатъци.
Късметът да бъдеш талантлив не е достатъчен.
Музиката и любовта са двете крила на душата.
Мануела Георгиева
АRTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
