Стихотворение от Георги Константинов
НЕЖНИЯТ ПЛЕН
от Георги Константинов
Бях влюбен и аз в любовта
безгрижно и просто.
А тихо се питам за нея сега:
Дали любовта
е някакво робство?
Или пък е вид свобода?
Тя грабва те в плен
и от нея зависиш.
Но в нейния облак свободно летиш.
Понася те чувство,
което не мисли.
А своите мисли
ти с друг ще делиш…
Какво любовта е –
не, нямам идея.
Но много ми липсва в студения ден.
И страдам, че аз съм
свободен от нея.
И тихо мечтая
за нейния плен.
2015
ARTday.bg
Следвайте ни във Фейсбук на https://www.facebook.com/ArtDay.bg/