„Изгубената мелодия на духчето Йойо” води читателя през лабиринта на страховити ситуации, тайнствени места, сини светкавици и чудати същества
В София вече пристигна световноизвестният музикант Мартин Пантелеев, за да дирижира юбилейния концерт на Александрина Пендачанска на 2 април в зала 1 на НДК. Този път обаче той не е сам. С него са съпругата му Лида и двете им деца. Предстои едно „призрачно” приключение – премиерата на дебютната книга на Лида Пантелеева – „Изгубената мелодия на духчето Йойо” (изд. „Лексикон, 2018).
След дълго търсене на издател на този интригуващ фентъзи сюжет, такъв най-сетне беше намерен! Йордан Антов пое риска да издаде текста на една млада авторка у нас – без да я познава, оценявайки качествата на ръкописа. Безспорно неговият нюх за хитови заглавия не го е излъгал.
Премиерата ще събере на 28 март от 18,30 ч. в Българския културен център (София) не само любители на фентъзи сюжети, но и много музиканти, художници, писатели. Защо ли? Ще прозвучи откъс от едноименния мюзикъл, който Лида Пантелеева представя вече няколко години в Германия. Тя е автор не само на музиката и текста, но и на великолепните илюстрации в книгата. А чаровникът – виртуоз на цигулката – Мартин Пантелеев – ще импровизира по мотиви от песните в мюзикъла. Ден преди събитието Лида ще гостува в столичното 107 ОУ „Хан Крум” и ще се срещне с малките си читатели, за да усети живата връзка от възприемането на нейната повест.
А какво да очакват читателите?
Бумът на фентъзи литературата през втората половина на 20. век е закономерен процес, като се има предвид тематичното и жанрово разклоняване на класическата фантастика, генерирала в разстояние на около 150 години редица подстилове като: научната фантастика, хорър четивата, утопията и антиутопията, апокалиптичната романистика, дори магическия реализъм. Всички тези поджанрове на пражанра – фолклорната приказка, нямаше как да не трансформират литературата за деца, чиито основи се разклатиха във века на масовите медии, киното, интернет. Вече придобила световна известност с героя си Хари Потър, Джоан Роулинг написа: „Не бива да пазите децата от собственото им въображение”. Така Добрият дух от класическите вълшебни приказки започна да се превъплъщава в най-различни роли, а сюжетите на фентъзи литературата, филмите и компютърните игри да се насищат с все по-ужасяващи сцени, чудовища, магии, космически пришълци, апокалиптични картини, несвършващи битки и прийоми на унищожението. Много от така изброените сюжети придобиват психологическо господство над огромни групи от деца и тийнейджъри, което се оказва значещ фактор на тяхното израстване.
Митологичното съзнание и неговите неистови стремежи за нещо изключително, поразяващо и невъзможно роди съвременните митове – героите на Джон Толкин, Тери Пратчет и Джоан Роулинг създадоха цяла индустрия, каквато светът не познаваше допреди 50 години. Играта със смъртта, ситуацията на парадокса, шокът от ужаса са част от печелившия сюжет на фентъзи продукта, предпочитан от издателите по света, а цели филмови компании се специализираха в производството на филми на ужасите – с елементи на сюрреализъм, вампиризъм и абсурдизъм.
В родната литература за деца обаче раздвижването в посока фентъзи е твърде слабо: само няколко писателки създават четива в този жанр – това са Весела Фламбурари, Радостина Николова и Юлия Спиридонова – Юлка.
Илюстрация към книгата
Живеещата в Германия пианистка Лида Пантелеева ни предлага своя артистичен поглед към този литературен стереотип. Още по-изненадани ще останем след прочита на нейната първа книга за деца „Изгубената мелодия на духчето Йойо”, в която тривиалните роли от хорър формата не отговарят съвсем точно на стандарта за „лош” и „добър”: тук призраците всъщност са чаровни, смели, креативни; те обитават паралелна реалност, свирят на невиждани тръби и веднага ни стават симпатични с лудориите си. Разбира се, всяко добро фентъзи концентрира читателското внимание върху фигурата на злодея – в случая това е Вещицата, обитаваща Черната гора. Тя краде душите и мелодиите на призраците и превръща красивите души в черни дървета. Антиподният топос е Долината на усмивките, където щастливи живеят призраците Йойо и Тесфай, а хилядите призраци се радват на слънцето Тамас, на Танус – Дървото на вечната мелодия, на сребърната луна Артис и червената луна Ронус. Въобще всички елементи на тайнственост, легендарност, магьосничество и последващи страховити сблъсъци на сили и персонажи са налице.
Лида Пантелеева е създала един имагинерен свят, съчетавайки два подхода – емоционално-въображаем и сценично-драматургичен, като преосмисля вечния антагонизъм „добро – зло” върху познавателни елементи, характерни за музикалната култура. Нейната ерудиция ѝ позволява ненатрапчиво да вмъква устойчиви символи чрез поетичност на описанията, динамичен диалог, постепенно ескалиране на психологическото и емоционално напрежение у героите и у читателя, едно непрекъснато рондо в сблъсъка на Злото и Доброто.
Обратно на очакването, тя тръгва от митологичното (света на призраците), за да представи действителността на хората като паралелна реалност, като второстепенен пласт на една друга, морална цивилизация. В подразбиращата се алегория авторката е съградила йерархията на света по индивидуален начин. И някак между другото децата научават какво е какофония и хармония, кои са музикалните инструменти, кой е магьосникът, който дирижира един истински оркестър, но и защо музиката е символ на „аз”-познанието, на творческата идентичност. А културното наследство е онзи стълб на човешка автентичност, която преодолява всякакви препятствия. Тук ще доловим варианти на философските дилеми за тежестта на времето и сгъстеното пространство, за чезнещата красота, силата на приятелството, пределите на самотата… Ето такива послания са закодирани в повествованието, уж е предназначено за деца, а всъщност е за нас, възрастните.
Поредицата от фабулни изпитания, които навързва в сюжета Лида Пантелеева, просвещават интелигентно, активизират паметта, говорят за необходимостта от ежедневен етически и емоционален катарзис в съвременното мултикултурно общество, където езикът на изкуството може да бъде мост към Другия.
В плоскостта на фентъзи сюжета преминаваме през магическа четириизмерност, която има своите морални и естетически координати: Долината на усмивките (искрящи цветове, светлина, радост, доброта, мъдрост); Черната гора (гробище за умрели надежди, волнящо блато, зли помисли и сили); Светът, отвъд Портала (човекът – създател на музиката, която е същностно ниво на духовното израстване), Царството на червеите (невидимата подкрепа, безрезервното приятелство, създаването на благата). Естествено границите на всяко въображение са условни, но защо ли зад видението на опожарената Долина на усмивките се долавя катастрофичната картина след една хипотетична ядрена война?… А злодейското високомерие на унищожителя Юбил идентифицира чертите на тираните в световната история… Един въпрос отеква в съзнанието на читателя: „Красива ли е красотата?” Или слузестият червей е най-красивият с добротата си? Отговорите са интуитивни, никога – само атрактивни, защото изкуството е упование.
Сцена от „Изгубената мелодия на духчето ЙоЙо“
„Изгубената мелодия на духчето Йойо” на Лида Пантелеева води читателя през лабиринта на страховити ситуации, тайнствени места, сини светкавици и чудати същества. Приказни дървета, невиждани цветя и божествени мелодии ще привличат вниманието ни. Ще се отваря и затваря Портала между паралелните светове, а страхът от силата на Вещицата ще породи тръпки у всяко дете. То ще плаче с призрака Тесфай, ще се ужасява от блатото в Черната гора, но и ще се сражава наравно с него за победата на Доброто над Злото. В края на книгата ще страдаме за апокалиптичното унищожение на Долината на усмивките и ще се надяваме… Защото съществува Спасението – то ще дойде с блестящата Сфера, от която извира „Одата на радостта”. Целият този космос от образи, напрежение, емоционални взривове и музика е илюстриран от самата Лида Пантелеева чрез графични рисунки, които хармонично допълват посланията ѝ към децата.
Лида и Мартин, любов завинаги
Мартин за Лида: Тя е голямата моя любов! Във всяка една секунда мога да разчитам на нея, тя ме изненадва непрестанно с нови и нови таланти. Нескончаемата енергия, безкрайната чистота и всеотдайност във всяко нейно начинание са качествата, които ме правят по-добър човек.
Коя е Лида Пантелеева?
Тя е автор е на четири детски мюзикъла: „Изгубената мелодия на духчето Йойо”, „ Хензел, Гретел и нюйоркските деца”, „Ези и Фореста” и „Сънищата на нощта”. Родена е на 24.12.1979 г. в гр. Варна, свири на пиано от 4-годишна възраст. Завършва СУИ „Д. Христов” (Варна), а после и НМА „П. Владигеров” (София) като студентка на именития български пианист проф. Антон Диков. Концертната ѝ дейност я отвежда в Германия – учи в Музикалния университет на гр. Хановер в класа по пиано на Мартин Дйорие. Двамата с Мартин Пантелеев изнасят множество концерти в Германия и Европа, създават и поставят началото на фестивал за камерна музика в гр. Барт.
Анжела Димчева
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
