Ягода Михайловска-Георгиева ще представи лично в България хитовия си роман „Индиговият Бомбай“
Всеки човек има в живота си мисия, която трябва да изпълни, за да се изкачи по-високо в духовното си развитие. Това е посланието на романа „Индиговият Бомбай“ (изд. „Персей“) на една от най-големите македонски писателки – Ягода Михайловска-Георгиева, която е спечелила трите най-престижни литературни награди в родината си. „Индиговият Бомбай“ е носител на най-значимата от тях – „Роман на годината“. От 16 до 20 април тя ще представи лично книгата си по време на литературно турне, обхващащо София, Ловеч, Стара Загора и Хасково.
Творбата представя не само екзотиката на Индия, но чрез вълнуваща любовна история чертае пред читателя пътя за духовното му самоусъвършенстване. Написан с красив и опияняващ език, романът провокира сравнения с други хитове като „Яж, моли се и обичай“, книгите на Нарине Абгарян и Хорхе Букай. Но македонката Ягода Михайловска-Георгиева уверено нагазва сред магията и духовността на Изтока, създавайки оригинална творба със силно въздействие.
Ана пристига с приятели в Бомбай (сега Мумбай, Индия) и попада в един различен, колкото възхитителен, толкова и стряскащ свят, в който има стъписваща нищета и извисяваща духовност, запечатана в генетичния код преди хилядолетия.
Един ден, въпреки предупрежденията, Ана излиза от хотела, тълпата я повлича и тя се изгубва. Ограбена и изпаднала в неловка ситуация, тя е спасена от индиец на име Бистарай. Запознанството й с него и задълбочаващите им се отношения я отвеждат не само в потайните кътчета на града, но и по пътя на духовни прозрения за живота и за самата себе си. Някои виждат в нея въплъщение на светицата Анандамаи Ма, на която удивително прилича по външност.
Бистарай съвсем не е случаен човек, а духовен учител. Но Ана открива, че е замесен в нелегалния бизнес с човешки органи. Той обаче не печели нищо от това. Мотивацията му е да прави добро и да спасява хора: богати чужденци, които, ако не им бъде присаден бъбрек, ще умрат, и бездомни индийци, които са готови да продадат единия си бъбрек, но така да си осигурят средства за по-добър живот и да сбъднат мечтите си. Така постъпва и местното момче Гаруда, между което и Ана има специална, кармична връзка…
Романът повежда читателя сред тайните на големия град, които чужденецът рядко може да види или да разбере. Или както казва Бистарай на Ана: „В Индия си, не се опитвай да разбереш. Отвори си сърцето и чувствай!” Само така може да бъде усетена атмосферата на този невероятен град – най-големите му богатства, но и покъртителна бедност, като в същото време човек може да се освободи от материалното и да стигне до висини и дълбочини, които не е подозирал, че носи в себе си.
Мисли от книгата:
Щом веднъж срещнем хората, които обичаме, те остават завинаги в нашата любов. Ето защо не можеш никога да липсваш на някого, защото той винаги ще те има. Всичко, което си отива, остава. Пусни го и то ще се върне.
Малцина са готови да се издигнат над собствената си мъка, за да спасят някого. Хората са себични. С нежелание отстъпват телата… своите или на близките си. Дори тогава, когато вече не им трябват.
Вместо да питате, отворете очи и гледайте. Обърнете поглед навътре, не навън. Отговорите на всичките ви въпроси са във вас.
Телата съществуват, за да ни служат. Също както и умът, както и чувствата. Ние сме онези, които ги владеем.
Онова, което за един е опасност, за друг е спасение.
Има знаци, които ни показват дали сме на правилния път към истинската цел. Няма да можем да я осъществим, колкото и да искаме и да се стараем, ако целта не е от сферата на нашите кармични задължения. Винаги ще се появи нещо, което ще ни пречи, колкото и да е банално или да изглежда случайно.
Внимавайте, понякога онова, което ни се струва, че е наш дълг, всъщност е намеса в чужда карма!
Когато правим нещо за другия, то е повече, отколкото когато го правим за себе си, защото по този начин сме най-много в божественото.
Вярваме, че спасението е там, където никой няма да ни намери, дори и самите ние. Ще се затворим вътре, за да не ни навреди нищо.
Болката се преодолява чрез болка, от кризата се излиза единствено чрез криза.
Белязани сме за по-висше духовно извисяване. Колкото по-малко са кармичните дългове, толкова по-голямо е освобождаването. С по-лек товар по-бързо се върви по пътя.
Помогни си със смях да осветлиш и улесниш света. И когато боли, се смей. Смехът е най-добрият лек за всички болки. Лекувай се с него.
Всичко, което правиш за себе си, го правиш за другото същество. Всичко, което правиш за другото същество, го правиш за себе си. Между тебе и него няма разлика. Едно сте!
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/