Алергична съм към захаросаните комплименти, споделя звездата в едно от последните си интервюта
На 73 годишна възраст ни напусна именитата оперна прима и артистичен директор на фестивала „Моцартови празници”.
Тя е завършила Музикалната академия в София при професор Сима Иванова и „Санта Чечилия” в Рим. Специализира във Венеция бароков вокален стил и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Скала при световноизвестната певица Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: тригодишен договор с Миланската скала, където Христина Ангелакова прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от „Бал с маски”. Зареждат се нови партии – Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма”, Леонора от „Фаворитката”, Елизабет от „Мария Стюард”, Джейн Сеймур от „Анна Болейн” и Сара от „Роберто Деверьо” на Доницети и др. Участва и в представления на Пикола Скала, концертира из Италия с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома”, с които се изявява в бароковия репертоар.
Творческото й формиране става в умелите ръце на най-големите диригенти и режисьори от 70-те години на 20 век от ранга на Гавацени, Абадо, Мадерна, Ренато Фазано, Томас Шипърс, Баршай, Вл. Делман и др. Христина Ангелакова е солистка на Националния оперен театър от 1976 година. На неговата сцена тя осъществява поредица от блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини, Маделон от „Андре Шение”, Графинята и Полина от „Дама Пика”, Марина от „Борис Годунов”, Марфа от „Хованщина”, Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня от „Годеж в манастира” на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум” от Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.
Паралелно с дейността си в България, тя направи и голяма международна кариера, отвела я до сцените на Скалата, Римската опера, „Дойчеопер” – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина… Концертира из цяла Европа и в страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове – Бетовен – „Девета симфония”, Малер – „Песни за умрелите деца” и Осма симфония, Прокофиев – „Александър Невски”, Яначек – „Глаголска меса”, Респиги – „Залезът”…
Многобройни са участията й в радио- и телевизионни записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза Милер” от Верди и др.), за БНР, БНТ, има издадени компакт-дискове и плочи в „Балкантон”, „Гега Ню”.
От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена-директор на Софийската опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация “Национална опера и балет” осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. От 2012 година е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент на ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София. От 2005 г. в продължение на 3 години е преподавател по оперно пеене в Нов български университет. Прави майсторски класове – 2009 г. във Велико Търново и Правец, 2010 г. – Балчик, 2011 г. в Бургас.
През 2009 година е нейният режисьорски дебют с постановката на операта „Така правят всички” от В. А. Моцарт в Държавния музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”, Велико Търново. Тя многократно е член на жури в различни музикални конкурси у нас и в чужбина. Взема активно участие в учредяването и провеждането на международния конкурс за млади оперни певци на името на Елена Николай 2013 година, Панагюрище.
През 2015 година Христина Ангелакова е наградена с високото държавно отличие орден „Св. С. Кирил и Методий” – огърлие. Почетен гражданин на град Исперих, носител на почетното звание „заслужил артист” и „народен артист”, на почетното звание „Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия. Двукратно получава „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, руската „Залатая муза” за върхови творчески постижения.
Ето какво споделя примата в едно от последните си интервюта пред Виолета Цветкова:
– В този смисъл по-различна „порода” ли са оперните певци и класическите музиканти от артистите от другите изкуства?
– По-различни са. Оперните певци и класическите музиканти са доста по-скромни в исканията си. Мисля, че идва от това, че, особено инструменталистите, започват да работят от много малки, от 6-7-годишни. Другата причина вероятно е популярността и самочувствието, които телевизионните сериали и шоу програмите дават на някои театрални артисти. Въпреки че мнозина от най-качествените ни актьори не са толкова популярни, въпреки мащабното си усещане за театър…
Знаете ли, все си мисля, че трябва да се възпитава отношение към оперното изкуство. То е скъпо и не може непрекъснато да бъде подкрепяно най-вече от спонсори. Когато един фестивал ти струва 200 000 лева, а министерството ти даде 7000-8000 – какво правим?
Да, няма нужда от всеки втори да се очаква да бъде Моцарт или да е върл почитател на класическата музика. Но ако това се възпитава в тв програмите, в училище, да го има в стратегията и на Министерството на образованието… Може да звучи грубо думата „наложат”, но да – трябва да го наложат, ако искат да съхранят поколенията. На тези след нас просто трябва да им се помогне, за да видят кое е хубаво, да видят кое не е чак толкова хубаво и да направят своя избор.
– Вие сте и преподавател. Като гледате днешните млади певци от позицията на артист с успешна кариера, спокойна ли сте?
– Не! В повечето случаи не съм. Имам и 20-годишни ученици, които търсят пътя си, но повечето са завършили вече Консерваторията и търсят изява. Много голяма част от тях не са готови за сцената. Друга група искат да пробият много бързо. Не, не може да стане бързо! Някои пък казват „ама аз съм още млад” – не, не си млад, защото след теб идва друго поколение от Консерваторията, те са още по-млади от теб и не се знае дали няма по-талантливи. Така че човек не бива да изпуска момента.
Има и още нещо – не бих искала да критикувам професорите в Консерваторията, но мисля, че не са достатъчно критични към младите певци. Повече ги хвалят, отколкото да им посочват какво не могат. И те излизат с това самочувствие, а на сцената бързо лъсва неможенето. И като не го поканят втори път, той става неудовлетворен, огорчен, сърдит млад човек. Смята, че не са го оценители, защото преди години са му казали, че може…
Аз съм много критична към тях. Те знаят, че ги обичам, и ме възприемат не като една старица, която им се кара. Карам се или обръщам внимание върху това, което, ако не го превъзмогнат, няма защо да претендират за сцена. Защото хората отиват в залата и искат да видят изкуство, а не някой, който не може или напряга цялата публика „ох, сега ще изпее ли този тон”… Удоволствие трябва да получава човек от изкуството!
ARTday.bg
Следвайте страницата ни във Фейсбук: https://www.facebook.com/ArtDay.bg/
