Татяна ЛОЛОВА: Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Обичаната от всички актриса посреща 87-ми рожден ден

Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.

Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.

Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.

Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: „К‘вото съм направила, сама съм си го направила!“. На тези хора им викам: „Блазе ти“. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.

Резултат с изображение за татяна лолова

Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.

Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.

Не съм звезда, аз съм слънце.

По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.

Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.

Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.

Всички казват, че зад един успял мъж, стои една силна жена. Когато имам успехи, зад мен стои моят силен, добър, прекрасен, пълен с хубави качества мъж. На всичкото отгоре красив и младолик. Дори не съм мечтала за такъв!“

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Мариан Бачев официално бе номиниран за министър на културата

Актьорът Мариан Бачев надви депутата от ГЕРБ, журналист и публицист Любен Дилов-син за министър на културата в проекто правителството на Росен Желязков, което трябва...

80 години от смъртта на поета символист Теодор Траянов

Ето какво пише Цв. Атанасова в статията за него, публикувана в „Речник по нова българска литература (1978 – 1992)”, издание на „Хемус”, 1994: „Траянов...

“Преосмислена истина” – втора фотографска изложба на Виктор Чучков

На 17 януари в столичната галерия ONE Gallery режисьорът, продуцент и фотограф Виктор Чучков открива втората си фотографска изложба. Тя е озаглавена “Преосмислена истина”...

„Тартюф“ – великолепното представление

Каквото и да сте планирали да гледате през настоящия театрален сезон, не пропускайте „Тартюфт или Лицемерът“ в Малък градски театър „Зад канала“. Режисьорът Лилия...

Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог

„Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички...