„Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца. Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати към бъдещето“, казва италианският писател и преводач Марио де Микели за поезията на Никола Вапцаров. И е напълно прав. Днес, повече от век след раждането на твореца, стиховете му звучат като на наш съвременник, като написани за времето, в което живеем. „И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко копнеж за живот изразява и предава тази поезия, така проста, скромна и непосредствена като слово, поезия, която не приема красивите думи и натруфеността“, добавя гръцкият поет Арис Диктеос.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, който тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. Той първо учи в гимназията в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна, което по-късно е наречено на негово име.
Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. започва да събира подписи из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч.
През 1941 г., след като е освободен, се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и разстрелян още същата вечер, заедно с още 12 души на Гарнизонното стрелбище в София. Посмъртно е амнистиран.
Творчество на Вапцаров е предимно със социална тематика. През 1939 г. подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, която излиза на следващата година. Публикува и други стихотворения, както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Превеждан е на редица езици. Като изтъкнат радетел и борец за мир срещу войната е удостоен с награда от Световния съвет на мира. Наградата е връчена на майка му Елена Вапцарова през 1953 г.
ARTday.bg
