Има личности, чиито дела са обречени на вечност. Талант, харизма, доброта в сърцето – това са сигурни предпоставки да продължаваме да ги обичаме. Такава личност безспорно е Катя Паскалева.
Катя Кирилова Паскалева е българска актриса, най-известна с ролята си във филма „Козият рог“, и често наричана актрисата-картина.
Родена е в Петрич на 18 септември 1945 г.
През 1967 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов.
Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър.
Следват Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1969-1970), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Театър „София“ (1976-1984), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1985).
Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други.
В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“.
Била е женена 2 пъти. Първо за художника-живописец Георги Божилов-Слона, а след това за сценариста и режисьор Иван Росенов.
На 23 юли 2002 г. умира след продължително боледуване от рак на гърлото с метастази в белите дробове в София. Причина за заболяването е дългогодишно тютюнопушене.
„ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел.
Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“ – Георги Тошев
А Катя споделя: „Аз играя роля, последната си роля на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалното и условността и да докаже, че няма такава граница. На този етап мисля, че успява. Много ми е интересно… Работният процес се ръководи от един грандиозен Режисьор, ако Той действително съществува. И… премиерата… всъщност е финалът на спектакъла живот…“
Борис Белев
ARTday.bg
