Според ORF драматургът и писател се е зарекъл никога повече да не разговаря с журналисти
Австрийският писател Петер Хандке за първи път се изказа по повод противоречието, възникнало около присъдената му награда „Нобел“ за литература за 2019 г.. Той заяви, че „никога повече“ няма да говори с журналисти, след като е бил нападнат заради позицията си за войната в Югославия през 90-те години.
Във вторник след среща с общински лидери в родния му град Грифен в Южна Австрия Хандке се оплака пред австрийска медия, че журналистите са го бомбардирали с въпроси за политическите му възгледи, без въобще да засегнат писателските му постижения, разказва „Гардиън“.
„Застанал съм входа на двора си и там има 50 журналисти – всички те ме питат същите неща като вас и от нито един човек, който дойде при мен, не чувам да е прочел която и да е от творбите ми или пък да знае какво съм написал“, казва Хандке пред австрийската телевизия ORF.
„Само въпроси за това как светът реагира. Реакции на реакции на реакции. Аз съм писател, идвам от Толстой, от Омир, от Сервантес. Оставете ме на мира и не ми задавайте подобни въпроси.“
Според ORF драматургът и писател се е зарекъл никога повече да не разговаря с журналисти.
Тази размяна на реплики се случва, след като не само медиите, а и някои негови колеги писатели разкритикуваха избора на Хандке. В понеделник например, докато приемаше „Германската награда за книга“, германският писател с босненски произход Саша Станишич заяви: „Имах късмета да избягам от онова, което Петер Хандке не успява да опише в текстовете си.“ И допълни: „Имам възможността да стоя тук пред вас заради реалност, която тази личност не успя да приеме.“
Други писатели като Салман Рушди и Хари Кунзру отправиха критики към Нобеловия комитет заради присъждането на тазгодишната награда на Хандке. В статия за „Ню Йорк таймс“ босненско-американският писател Александър Хемон нарече австриеца „Боб Дилън на застъпниците на геноцида“.
Шведската академия все още не отговаря на критиките.
Хандке, сред чиито най-известни творби са „Стършелите“, книгата и пиесата „Обругаване на публиката“ и екранизираната от Вим Вендерс с негово участие „Криле на желанието“, бе сред най-почитаните австрийски писатели в следвоенния период наред с Томас Бернхард и Елфриде Йелинек.
По време на войната в Югославия обаче Хандке, който има словенски корени по майчина линия, развива силна просръбска позиция, от която се ражда и книгата „Пътуване до реките: Справедливост за Сърбия“, в която той описва Сърбия като истинската жертва на конфликта.
През 2006 г. той държи реч на погребението на Слободан Милошевич, в която казва: „Не знам истината. Но гледам. Слушам. Усещам. Помня. Затова съм тук днес, близо до Югославия, близо до Сърбия, близо до Слободан Милошевич.“
ARTday.bg
