Литературните дни в града са от 4 до 8 ноември
В ямболското читалище „Съгласие 1862“ от 4 до 8 ноември ще се състоят ежегодните литературни дни под наслов „Ямбол чете“, съобщават от общинския пресцентър.
Всяка вечер ще бъде представен по един български автор като Божана Апостолова със „Сама и обща – 75 стихотворения“, Петър Чухов с „Достатъчно дълго – кратки и други разкази, пиесказ и разказеса“, Чавдар Ценов с неговия роман „Накъде тече реката“, Владо Трифонов с романа „Суета, суета…“, предаде БТА.
Модератор на срещите с читателите ще бъде поетът Тенко Тенев.
Снимка: Store.bg
Последната вечер е посветена на поетичните книги на Маргарита Петкова „Тъй рече Виктор“ и на Добромир Банев – „Любов до синьо“, и двете в издание на „Персей“. Срещата с двамата автори е на 8 ноември от 18 часа.
За книгата си Маргарита Петкова споделя: „Тъй рече за това, тъй рече за онова – четири години в незнаен ден, в незнаен час на екрана на компютъра се появяваше поредното стихотворение. Направо на екрана. И направо пред читателите. 62 стихотворения.“
„Любов до синьо“ от Добромир Банев е книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Поетът не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ѝ измерения и форми. До сетен дъх.
Снимка: Пламен Тотев
Представяме Ви по едно стихотворение от двете книги:
Тъй рече Виктор, гледайки жаравата
Леглото е във вторник до бяло нажежено.
Чаршафите са морави, възглавниците – кремави.
Отблясъци се стичат към пода от тавана.
Във въздуха две срички кръжат като пияни.
След малко ще се слеят, ще образуват дума.
Току под полилея раздипля се безшумно
на паяче безплътно възтъничката мрежа.
Преглътна ли? Преглътна. Конякът е безбрежен.
Отблясъците греят по дъното на чашата.
Препъва се алеята във камъче уплашено.
Три срички й помагат да се изправи. Тръгват
забързани към прага. Излъга ли? Излъга.
Отблясъците бликват и стаята се люшва..
Разсипал шепа мигове, часовникът подслушва
как ще прошепнеш късо четвъртата си сричка.
Жаравата се пръсва. Обичаш ли? Обичам те.
Маргарита Петкова, „Тъй рече Виктор“
***
Най-простите неща така болят!
Любов до синьо. Обич до припадък.
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял,
животът – сладък.
Играем роли в евтин водевил,
където се намразваме до вечност.
Обноските ни предполагат стил,
изгубен със самата ни човечност.
Но именно в нелепата среда,
която припознаваме за своя,
крещим безумно между „не“ и „да“:
„Най-истинската истина
е моята.“
Въпроси като ситен дъжд валят.
Светът е полудял, животът – сладък.
Болят най-простите неща, болят!
Любов до синьо.
Живи –
до припадък.
Добромир Банев, „Любов до синьо“
Заглавна снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
