Творецът почина на 76-годишна възраст
Почина художникът Теофан Сокеров (76 г.), почетен гражданин на Ловеч, роден град на твореца.
Теофан Сокеров е роден на 3 май 1943 г. в Ловеч. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“, Ловеч (1961). Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София, специалност Живопис при проф. Петър Михайлов и успешно завършва през 1969 г. Работи няколко години като свободен художник в родния си град, където сътворява първата си картина „Възпоменание“.
Снимка: Личен архив
В периода 1971-1982 г. е председател на Съюза на художниците в Ловеч. Установява се в София, където от 1994 г. е професор по живопис в НХА. От 70-те години реализира десетки самостоятелни и групови изложби. Автор е на многобройни кавалетни и монументални произведения. Както отбелязват специалистите, по размаха на въображението и безграничността на творческата мисъл Теофан Сокеров може да се сравнява с всеки магически реализъм, а по дълбочината на емоцията той е изповедник на замлъкналите в болката си старинни форми и багри.
Снимка: Борис Анев, Теофан Сокеров и неговите студенти в НХГ
Сред неговите постижения е художественото оформление и стенописите в Патриаршеската църква на Царевец във Велико Търново. В Ловеч негови стенописи има в Дом „Преслав“, в Съдебната палата, музея на Васил Левски и други сгради. Картините му са притежание на музеи, галерии и частни колекции в България, Франция, Германия, Швейцария.
Снимка: Личен архив
Теофан Сокеров остави ярък отпечатък в съвременното българско изкуство, както и две изключителни мозайки „Строителство и архитектура” 1 и 2 във фоайетата на зала 3 на 8-мия етаж на НДК.
НДК
НДК
Поклонението ще бъде на 9 януари в новия катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ от 13.30 часа в Ловеч.
Теофан Сокеров:
„Изкуството е другото сетиво на историята. Откак свят светува, съществува изкуство. Това е заложено в човека. Природата си е поиграла малко с главата на художника, на човека.
„Защото не само художникът изобразява това, което става около него. Дори обикновеният орач и копач правят същите неща. „Аз знам, че нищо не знам“, казват философите. Човек може да знае толкова, доколкото му стигат силите.“
„Това, което е в главата ми, е и в сърцето ми. Разказът започва от нищото и свършва пак в нищото. Относителна история е това откъде започва нещо и свършва. То е като в живота на човек. Започва от една ласка между бащата и майката и свършва пак на същото място.“
„Човек се ражда гол и гол умира. На онова място и два лева не може да занесеш.“
Поклон пред паметта му!
ATRday.bg
