Предложението за промени в Закона за радио и телевизия са внесени, днес се гледат на Културна комисия
33 на сто от музиката, която звучи в медиите, да бъде българска. Това предвижда предложението за промени в Закона за радиото и телевизията, което беше внесено вчера в Народното събрание от група народни представители и ще бъде разгледано на заседание на Комисията по културата и медиите днес.
Така наречената квота за музика родно производство ще важи еднакво за обществени и частни медии и ще трябва да се изпълнява в часовия диапазон между 6 и 22 ч. Предложението предвижда още СЕМ да следи за спазването на квотата, като за българска музика ще се счита всяко произведение, на което поне един от авторите е наш гражданин.
Зад идеята за квотата застават родни артисти, организации като Филмаутор, Сдружението на независимите автори, музиканти и продуценти, Съюза на българските композитори, Артистаутор, БХРА и др. Близо 1000 подписа пък бяха събрани в онлайн петицията за каузата, която стартира преди около седмица. Преди няколко дни своята подкрепа към предложението даде и министърът на културата Боил Банов по време на среща с представители на сдружението за колективно управление на авторски права Музикаутор, които са инициатори на кампанията „За повече българска музика в ефира“.
„За това, че българската музика е ощетена в ефира, се говори от много години. Това трябваше да се направи доста по-отдавна“, коментира пред „Монитор“ рок звездата Милена Славова. „За мен настоящата ситуация е предателство. Използвам такива силни думи, защото не съм сигурен, че българинът, който е чист консуматор на музиката, съзнава колко забравени стари песни има и колко малко шанс се дава на новите изпълнители“, допълва и вокалистът на Б.Т.Р. Атанас Пенев.
„Това е и общественият интерес“, категорични са от Музикаутор, по чиято заявка „Алфа рисърч“ е провело проучване сред населението над 15-годишна възраст в края на миналата година. То показва, че 42% предпочитат да слушат българска музика, а едва 10% държат на чуждите песни. Болшинството от българите (над 70%) обаче посочват, че биха искали шест от всеки десет музикални произведения в ефира да бъдат родно производство. В същото време негативна изглежда статистиката за реалното присъствие на родното творчество в медиите – за периода от 2015 до 2018 г. нейното количество в ефира тенденциозно намалява от близо 27% през 2015-та до под 20% за 2018-та, а само в частните радиостанции картината е значително по-песимистична, обяснява Ясен Козев – председател на УС на Музикаутор.
Проучването показва и друго – над 72 процента от българите биха искали да чуват музика, изпълнявана на български език. Това провокира вносителите на предложението за изменение на ЗРТ да въведат и друго уточнение – поне половината от българската музика с текст трябва да бъде на майчиния ни език. „Има немалко български песни, които излизат на чужд език. Самият аз имам проект със силно съдържание на бразилски и португалски. Но наистина смятам, че една българска песен, за да бъде различима в ефира и за слушателите и за да бъде разбираема, е по-добре да бъде на български език. По този начин и поддържаме езика към младите“, обясни пред „Монитор“ Калин Вельов.
Всички артисти се обединяват около идеята, че опит трябва да се почерпи от други европейски страни, в които квоти съществуват. Сред тях са Франция, Полша, Словения, Дания, Швейцария, Великобритания, Португалия и т.н. Вельов отчита, че дори има държави, в които патриотизмът води до голямо присъствие на родната музика в ефира, независимо дали това е регулирано от закон. „Сърбия и Гърция например нямат нужда от закон, те са патриотично настроени. Във Франция хем имат закон, хем обичат собствената си култура. В България до голяма степен има чуждопоклонничество, което дойде рязко с прехода и не си е отивало никога. От друга страна, нямаме и закон. Това са две неща, които работят срещу българските артисти, отбелязва той. „Едно време ние работихме по други проекти, европейски или други. Така че всичко каквото ставаше навън, ставаше и тук. Националното радио имаше над 75% квота за българска продукция, независимо каква – поп, джаз, класика, каквото се сетите. 15% бяха съветска. И останалите – други“, припомня пък Орлин Горанов. Пред медии той бе категоричен, че качеството на българската музика ще се увеличи, когато се увеличат и възможностите й тя да достига до публиката. „Качеството ще се докаже във времето. Никой не може да каже, особено в нашето изкуство, кое е качествено и кое не е. Кой е този капацитет, който да го каже? Ние работим за публиката“, каза още той. Зад тази теза застана и Васил Найденов, който отбеляза, че именно малката платформа, която медиите предоставят на родната музика, е сред причините той да не създава нови произведения.
Самата квота ще важи за музикалното съдържание на медиите извън филмите, спорта, новините и рекламите. А според изпълнителния директор на Музикаутор Иван Димитров тази промяна би спомогнала и за прекратяването на порочната практика медиите да отправят изискване към артистите да се откажат от правата си с цел излъчването на произведенията им в ефира. „За да бъде отчетено като част от квотата за българска музика, тази практика трябва да отпадне“, заяви пред „Монитор“ той.
Източник и заглавна снимка: Монитор
ARTday.bg
