Репортаж на Добромир Видев за предаването “Рано в неделя“
Ученикът Теодор Тодоров бе отличен с награда Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) за своя технологична идея. Той е изобретил количка за изкачвате на стълби.
„От малък искам да направя нещо, което катери стълби. Това беше идеята – да бъде направена инвалидна количка, помагаща на хората“, разказа Теодор в предаването „Рано в неделя“, съобщава БНР.
Количката е направена „с подръчни материали и доста знания“. Разработката отнела около три месеца. „Включително механика, електроника, управление, програмиране, но в сравнение с други прототипи за мен не беше чак толкова сложно“, признава ученикът.
Започната като дипломен проект, Теодор Тодоров се надява количката да се превърне в бизнес начинание, но все още не я е патентовал.
„Идеята е да го направя още по-достъпно за хората, като смаля цената. Имам нов 3D модел, който мога да следвам – да направя втори прототип и оттам нататък може би ще го направя на стартъп и ще се опитам да го предоставям на хората с нужди.“
Теодор не вижда проекта си като източник на основна печалба. „Един такъв продукт е между 9 и 14 хиляди евро, което за един такъв човек просто е немислимо. Моят продукт в момента е на стойност от 1500 лева, което е около 800 долара. Това е драстична разлика“, коментира младият изобретател.
Теодор учи последна година в Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София, а проектът му носи младежката награда на БDRJ=
Инвалидната количка на Теодор дава възможност човек с двигателни проблеми да бъде изцяло самостоятелен. Количката още не е пробвана от човек с увреждане, казва Теодор. „Пробвана е от съученик, който се качи и успя да изкачи стълбите на училището.“
Теодор Тодоров планира да продължи да работи по проекта и след като запише „Механика“ в Техническия университет в София.
„И освен това, че ще продължа образованието си в България и впоследствие магистратура навън, ще развивам освен този и други проекти като миналогодишните ми два проекта. Единият беше за по-екологично придвижване в София. Аз до ден днешен се придвижвам с него, може да развие 60 км в час и 40 км пробег, което за рамките на София е много добре.“
Според Теодор Тодоров практиката във фирмите не може да се сравнява с обучението и четенето на теория. Училището му е свързано с много компании и дава директен контакт на възпитаниците си с бизнеса.
Той вече е бил на задължителния си стаж и определя опита си като безценен.
„Шанс да разбереш на какво си способен. Защото в училище има програма, по която всички трябва да учат, а реално на стажа като ти зададат една задача, ти просто трябва да направиш решение на проблема. С това можеш много добре да се позиционираш – колко знаеш и къде си.“
Снимка: Добромир Видев
ARTday.bg
