За 30 години романът „Добри“ има 11 издания и се превръща в любимо четиво за американските младежи
Чували ли сте за романа „Добри“? Историята на българско селянче от началото на ХХ век не е позната в България, но е любимо четиво за американските малчугани и младежи.
От Национален дарителски фонд „13 века България“ обявиха, че търсят начин да преведат и издадат непознатия у нас роман за деца и юноши. Книгата е тотален бестселър в САЩ и през 1934 година чупи рекордите по продажби. От издаването си до 1966-а книгата претърпява 11 тиража и продължава да се преиздава и до днес като класика.
Художникът и скулптор Атанас Качамаков е автор на илюстрациите и главен герой в повествованието. Той е роден през 1898 година в Лясковец. Майка му, която рано остава вдовица, се надява синът й да поеме кърската работа, когато порасне, но младежът от рано показва талант в рисуването и тя му дава всичките си спестени пари, за да учи в Художествената академия в София. Там е приет в класа по скулптора на проф. Иван Лазаров. През 1924 година заминава за Париж, а след това за САЩ. През 1931 Качамаков печели Първа награда в голямата изложба в Ню Йорк за своята работа „Индианка с дете” от мрамор.
После се установява в Холивуд и става художествен директор. Работи за тогавашните суперпродукции „Бен Хур”, „Царят на царете”, „Елена от Троя”, „Ноевият ковчег”.
Преди повече от 80 години спонтанно се ражда детската книжка „Добри“. Вечер в дома на скулптора се събирали приятели и всеки трябвало да сподели своята история. Когато домакинът започнал да раздипля спомени от детството и младостта си, писателката и журналистка Моника Шанън настояла да стенографира. Родената в Канада авторка превръща историите в книга, която излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г. Само месец по-късно е избрана за най-интересното произведение в САЩ за месец декември. Жури, оглавявано от Елинор Рузвелт, съпругата на действащия президент от онова време, му присъжда приза.
През юни следващата година второто издание на „Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713-1767) за „Най-забележителният принос към американската детскo-юношеска книжнина за 1934 г.”
Още тогава българският консул в САЩ Константин Попатанасов в писмо до БАН съобщава за успеха на книгата, но никой не я превежда на български. До сега. Надеждата е в НДФ „13 века България“ да реализира мечтата му в наши дни.
Сюжетът е безхитростен и тъкмо поради това – завладяващ. Добри живее в малко село с овдовялата си майка и своя дядо. Те работят на нивите, а момчето им помага. Редките мигове на отдих прекарва с най-добрата си приятелка Неда, дъщеря местния обущар.
Макар да се труди всеотдайно, Добри усеща, че полската работа не е за него. Той е влюбен в изобразителното изкуство и от рано проявява големия си талант. За да си купува материали за рисуване, става пастирче и не спира да твори. Майка му (в романа тя се казва Рода), е притеснена от липсата на влечение към селскостопанския труд у него. Дядото обаче успява да я убеди, че дарба като тази на Добри не бива да се пропилява. Когато момчето извайва завладяваща скулптура от сняг по Коледа и цялото село му се възхищава, Рода осъзнава таланта на отрочето си.
На Нова година тя му дава всичките си спестявания, за да продължи учението си. Добри заминава, но обещава да се върне при приятелката си от детинство Неда. Постепенно дружбата им преминава в романтична любов и художникът се заклева, че ще се ожени за нея след като завърши.
Американските източници сочат Атанас Качамаков като автор на илюстрациите в книгата, но малко от тях споменават, че всъщност той е „лирическият герой“.
В края на 70-те години творецът се връща в България и прави голяма изложба в Националната художествена галерия. Негови произведения (30 рисунки и 2 скулптури, дарение от художника) се пазят във фонд „13 века България”.
Те често напускат трезора, за да разказват истории от бита на българското село от началото на ХХ век в тематични изложби за Атанас Качамаков.
Източник: Economy.bg
ARTday.bg
