Три стихотворения от поета, който днес празнува рожден ден
Мартин Спасов е от най-вдъхновяващите съвременни поети. Неговите стихотворения докосват душата, карат я да се понесе като птица в дълбокото синьо на небето.
Мартин Спасов е роден в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Първата му стихосбирка носи заглавието „Аз мога да цитирам тишина“. С нея успява да спечели Националната награда за поезия „Южна пролет“, Хасково – 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“. През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия „Дамян Дамянов“ – Сливен, а през 2017 г. – Нагарадата за изкуство и култура в родния си град.
На 16 октомври миналата година поетът представи най-новата си поетична книга, озаглавена „Приятелят, когото нямам“.
Представяме ви три стихотворения от Мартин Спасов:
Един и същ маршрут — защо ли
се връщам всеки път различен.
Дете, душата ми се моли.
Душа, ти как побираш всичко?!
Ти как износваш този устрем,
след който винаги се пада.
Душа, ти всяка грешка вкуси.
Към радостите си злояда.
По пътя гаснеха светулки,
катастрофираха животи.
Душа, ти как понесе мълком,
че щастието не работи.
Кого обикна, че ти даде
това, което се отнема.
Ти бутна толкова огради…
А тази между теб и мене?!
***
Аз исках да си поговоря с теб.
Да ти разкажа за удавените залези.
Да ти простя. Да ми простиш. Да съм простен.
И след това и ти да ми разкажеш.
Сюжетът във живота е един:
на мен ми липсваш ти, на тебе – никой.
И после като неми да мълчим.
Докато някой просто не извика.
Така да викне, че светът проклет
да се обърне и да ни догони.
Аз исках да си поговоря с теб.
Но ти не вдигна просто телефона.
***
Надеждата си тръгна горда,
но аз останах и след нея.
Сложи на думите намордник –
„обичам те” е логорея.
„Обичам те” ме гъделичка,
но аз се смея и на рана.
Сега ще преживея всичко,
ала за теб е още рано.
Родих се с тишина в очите,
но някой грубо я надвика.
От чувствата, на екс изпити,
останах трезвен, ала никой
не каза, че нощта е свята
и сламата блести от болка.
Но в мене Витлеем помята.
Не ме събличайте до кокал!
Аз мога да разкажа гибел
с очи, които възкресяват.
Ще превъзмогна сто обиди,
но не и тази, че те няма.
И не защото те обичам,
така че разпилях всемира.
А за това, че знам, че всичко
от истините ни умира.
Снимки: Личен архив
ARTday.bg
