Композиторът е написал творби към повече от 570 филма
Великият Енио Мориконе се ражда на 10 ноември през 1928 година. Написал е музиката към повече от 570 филма, 30 от които уестърни.
Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи.
Два пъти е отличен с награда „Оскар“ – през 2007 г. и през 2016 г.
През март 2008 г. чилийският президент Мишел Башле му връчва Ордена „Пабло Неруда“ за заслуги към изкуството и културата.
Удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет (11 декември 2013 г.).
Сред по-известните филми с негова музика са „За шепа долари“, „Малена“, „Имало едно време на Запад“, „Професионалистът“, „Ново кино „Парадизо“, „Бъгси“, както и последната му работа с Куентин Тарантино във филма „Омразната осморка“.
Започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика.
Негова е музиката към „За няколко долара повече“, „Имало едно време в Америка“, „Ново кино „Парадизо“ и „Малена“.
Композиторът напусна видимия свят на 6 юли 2020 година.
Мориконе от първо лице:
Музиката може да утеши, особено хората с чувствителна душа, които още не са се отучили да чувстват, изпитват състрадание и преживяват, без да са се превърнали в циници.
Какво слушам когато искам да си подобря настроението – красива музика и нищо повече. Но когато съм у дома, аз не я слушам, аз я създавам.
Когато създавам музика за филми от различен жанр, аз отново се прераждам, обновявайки своето майсторство. И нямам някакви конкретни предпочитания. Просто помня хубавата музика от филмите, и за мен не е важно дали тези филми са постигнали успех или не.
Музиката прилича на луксозен ластик, който може да се разтяга в различни посоки и да се адаптира според изискванията.
Музиката наистина може много, но, уви, само на теория. Навярно, ако всички пееха и свиреха, на земята не би имало войни и международни конфликти. Но ние прекрасно знаем, че това е утопия.
Не мога да надникна в бъдещето и обективно да оценя това, което съм направил досега. А субективно, честно казано, доволен съм от всичките си произведения. Във всеки филм е вложен много труд, и аз не мога да назова един или даже десет, които считам за най-добри. За мен те са като деца – всички са хубави.
Докато чувствам страст и удоволствие да пиша музика, ще продължа. Концертите са различни от истинската ми професия. Те са обусловени до голяма степен от композиторската ми дейност.
Заглавна снимка: MidiFiles.gr
ARTday.bg
