Той създаде незабравими песни като „Топъл дъжд” на LZ, „Любовта е море” на Лили Иванова и много други
Почина известният поет и текстописец Петър Караангов. Тъжната вест съобщиха неговите съграждани и приятели от община Сандански.
„Напусна ни почетният гражданин на град Сандански – Петър Караангов! Поет и творец, носител на Националната Вазова награда, орден „Стара планина“ и редица други отличия. Съболезнования на близките и семейството! Почивай в мир!“, написаха на Фейсбукстраницата на общината днес.
Петър Караангов е роден на 11 ноември 1931 година в град Свети Врач, днес Сандански, в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва гимназия в родния си град, полувисш Държавен библиотекарски институт и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като библиотекар в читалищната библиотека в Сандански, като коректор в издателство „Български писател“, като редактор на сп. „Пламък“, като главен редактор на издателство „Български писател“ и в Студията за игрални филми „Бояна“ . Той е директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ (1983-89) и главен секретар на Съюза на българските писатели (1989-91).
Караангов е носител на множество награди и отличия, сред които Националната Вазова награда, Националната литературна награда „Изворът на белоногата“ (Харманли), на Годишната награда на СБП за поезия. Носител на орден „Стара планина“ . Почетен гражданин на родния си град Сандански. Стиховете му са преведени на повече от 20 езика.
Автор е на множество незабравими естрадни хитове като „Топъл дъжд“ на LZ, „Любовта е море“ на Лили Иванова, „Бяла песен“ на Паша Христова, „Закъснели срещи“ на Георги Минчев и много други.
Топъл дъжд
текст Петър Караангов
Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите,
о, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.
Долавям как се движи пролетта
– в кръвта ми, в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
които над земята ни минават –
ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали
– дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд,
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.
Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.
Дъждът ще влезе в стаите при нас
– измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.
ARTday.bg
