Да виждаш в някого своето собствено продължение – това е любов

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за най-желаното чувство

Максим Горки казва, че трябва да гледаме на всеки ден като на нов живот. Често сбъднатите молитви са основание за тъга, а привидните случайности – източник на вдъхновение и възторг.

Животът е интересен с това, че е непредсказуем. Хората се вълнуват от всичко, което се случва на другите. В нашите очи обикновено чуждите радости са по-големи, а нещастията – бързо и лесно преодолими.

Егоизмът не може да бъде преборен, но е дразнещ, когато го озаптяваме в компанията на някого. Стане ли дума за любов, той взема връх, какъвто Хималаите не знаят.

Любовта трае колкото си поиска. Защото тя нас избира, не ние нея.

И когато отговарям по този начин на хората, в първия миг те са смутени, но след секунди сякаш някакво странно спокойствие ляга на лицата им. Истината винаги е най-благородна. Клишетата могат да кажат всичко останало.

Любовта не е даденост. Затова е толкова желана, толкова преследвана и толкова труднодостъпна. Не всеки е добър катерач, върховете имат своите любимци. Обичаме да се самозалъгваме. В очакването, че нещото все пак ще се случи, се корени ентусиазмът да упражняваме вдишване и издишване. Хималаите винаги будят възхита, а онези, които достигат Еверест – благородната ни завист.

Единствено голямата любов, която виждаме у други хора, в книгите или на кино, не е способна да събуди злото в нас, освен ако не сме лично засегнати. А това често се случва. Всъщност, случва се непрекъснато.

Няма верни заклинания за обич. Любовта никога не може да бъде на дъното в чашата с кафе, защото не е предсказуема. Ако беше, всички ясновидки биха били най-щастливите жени на света.

Любовта е всичко онова, което осъзнаваме като липса, докато не видим в някого своето собствено продължение. Огледаме ли се в очите на другия, той е липсващата плочка от нейния пъзел. Като в игра на „Лего“, когато се усмихваме, щом закрепим последната пластмасова тухличка в кулата на романтичен замък…

Любовта лети с крила на ангел. Обича висините, но онези, които нито можем да видим, нито да си представим, докато не кацне като птица на рамото ни. Но кацне ли веднъж, Еверест се превръща в обикновен връх на планина, за който не бихме си хабили времето и усилията.

Любовта трае колкото си поиска и точно в нейната самонадеяност се крие възторгът от живота, който ни е писано да изживеем. Независимо от всичко.

Добромир Банев

Снимка: Ивелина Чолакова

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Най-важната връзка

По пътя, който тръгнах да вървя към теб, срещнах себе си. Огледах се, за да мога те позная. Не се познах... Бях твърде недовършена в същността си...

Радиосимфониците с празничен концерт за Деня на независимостта

Светлин Русев ще е солист в празничния концерт на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Константин Илиевски, посветен на Деня на независимостта на България....

Пускат билетите за филма за Гунди месец преди премиерата (видео)

Обратното броене до най-дълго чакания български филм започна. Филмът на режисьора Димитър Димитров „Гунди - Легенда за любовта“ предстои да излезе на голям екран...

Робърт Джордан: Дългът е тежък като планина, смъртта е лека като перце

Джеймс Оливър Ригни-младши, по-известен под псевдонима Робърт Джордан, е американски писател, добил популярност с фентъзи поредицата „Колелото на времето“. Роден е на 17 октомври...

Роси де Палма, любимката на Педро Алмодовар, днес става на 60 (видео)

„Съживена картина на Пикасо“, „грозна красота“, „произведение на изкуството“, „Ла Пикаса“ – всичко това са названия на една испанска актриса. Самата Роси де Палма...