Британският актьор, режисьор, продуцент и посланик на добра воля към УНИЦЕФ е роден на 22 декември 1962 г.
Красив, изтънчен, талантлив – всичко това се отнася за британеца, когото зрителите основно познават от ролите му в “Списъкът на Шиндлер“, „Краят на аферата“ и „Английският пациент“. Както и с перфектните му превъплъщения в злодеи – в „Червения дракон“, или в сагата за Хари Потър като Волдемор. Неговата харизма на екрана Спилбърг нарича по специален начин – „мрачна сексуалност“. И много почитатели на пронизващо синия му поглед са абсолютно съгласни…
Ралф (или Рейф, както твърдят, че трябва да се произнася името му познавачите) е първородното дете в семейството и има още петима братя и сестри. Майка му Дженифър Лаш е писател, баща му – известен фотограф. Още по-любопитно е, че предците му са носели с гордост титлата барони, така че относно аристократичния му произход няма никакви съмнения. От 1973 г. семейството живее в Ирландия. Образованието си Ралф получава от Колежа по театрално изкуство в Челси и Кралската академия за драматично изкуство. Започва кариерата си в театър Риджънтс парк. През 1987 г. получава място в трупата на Британския кралски национален театър, а година по-късно в трупата на Кралския шекспиров театър. Затова и много често го наричат шекспиров актьор. Сред театралните му превъплъщения се запомня ролята на Иванов в едноименната пиеса на Чехов в лондонския театър „Алмейда“ (от средата на 90-те години). Според отзивите на критиците Файнс играе пречупен и близък до полудяване човек необичайно убедително.
Първата екранна изява на Ралф Файнс е през 1990 г., а две години по-късно дебютира и с първата си филмова роля – тази на Хийтклиф в „Wuthering Heights”, с която се прочува в цяла Европа. През 1993 г. получава главната роля във филма „The Baby of Macon”. В края на същата година идва и големият успех – ангажиран е за проекта на Стивън Спийлбърг „Списъкът на Шиндлер”, за който получава номинация за „Оскар” за най-добър поддържащ актьор и печели награда от BAFTA. Освен това се нарежда и сред 50-те най-големи филмови насилници в класация на Американския филмов институт… Но Файнс е актьор, който може да изиграе всичко. След като играе Хамлет на сцената в Ню Йорк, получава и награда „Тони“. „Този актьор е получил от Бога всичко: ум, талант, и прекрасна външност“, хвали го Антъни Мингела. „Такъв актьор не може да не стане звезда“. Именно с филма на Мингела „Английският пациент“ през 1996 г. идва и втората номинация за „Оскар” на Файнс – този път за най-добър актьор. След появата на лентата, в която през по-голяма част от действието той играе предимно с очи (той е пациент с множество изгаряния), Файнс получава и прозвището „сексимволът на умните жени“. Самият актьор се отнася с чувство за хумор към подобни твърдения…
За личния си живот също предпочита да мълчи. Не споделя защо през 1997 г. се разделя с жена си, английската актриса Алекс Кингстън, с която се срещат в продължение на 10 години преди да сключат брак през 1993 г. Не говори и за отношенията си с по-възрастната от него английска актриса Франческа Анис, с която се раздели през 2006 г. след дългогодишна връзка.
Просто защото като типичен британец не държи да е в светлината на прожекторите. Поне не и когато не е на сцената. Файнс не е от хората, преследващи успеха на всяка цена. Този изискан мъж предпочита усамотението, когато може да слуша любимия си джаз. Сред предпочитаните изпълнители са Ела Фицджералд, Нат Кинг Кол, Били Холидей. „Мога да ги слушам по цели дни“, споделя актьорът. „Когато звучи гласът на Холидей, аз съм щастлив и тъжен едновременно“.
Заглавна снимка: Los Angeles Times
ARTday.bg
