Писмото на Лудвиг ван Бетовен до неговата „безсмъртна любима“
Думите притежават красота, която прави любовта още по-неповторима. Някога се пишеха писма, сега на мода са есемесите. С още по-голямо основание си припомняме класическото писмо на Лудвиг ван Бетовен до неговата „безсмъртна любима“:
Добро утро на 7 юли,
Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.
Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!
О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си, ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.“
Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.
ARTdasy.bg
