Талантливата актриса Лилия Маравиля на 52!

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Пожелаваме ѝ много здраве и творчески успехи

На днешната дата рожден ден празнува една от най-лъчезарните български актриси – Лилия Маравиля. Тя е родена на 18 януари 1969 г. във Варна. Започва сценичния си път от школата на братя Райкови, когато е втори клас.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян през 1993 г., а след това преминава през майсторски клас при руския режисьор В. Фокин по системата на Мейерхолд. Актьорската ѝ кариера започва в началото на 90-те с постановки в Младежкия театър, Театър „Сълза и смях”, Театър „Българска армия”, Сатиричния театър и Театър 199.

През 1996 г. става част от трупата на Театър „София“. Там към момента играе в постановките „Тирамису“, „Ревизор“, „Госпожа Министершата“, „Олд Сейбрук и последният страстен любовник“, „Нощта на 16-ти януари“, „Палачи“, „Алонсо“ и „Развратникът“. Сред най-известните ѝ участия пред камера са тези във филмите „Индиански игри“ и „Love.net”, както и в сериала „Връзки“.

Лилия Маравиля е двукратен носител на награда „Икар“ – през 2014 г. за главната си роля в „Г-жа Министершата“, а две години по-късно получава отличието за поддържаща женска роля в „Театър, любов моя!“ на Театър 199.

Сред останалите ѝ отличия е почетният знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики от тогавашния министър на културата Петър Стоянович, който получава през 2014 г. и „Любимец 13” – национална награда за актьорско и изпълнителско майсторство в областта на сценичните изкуства през 2017 г.

През 2001 г. тя се омъжва за италианския банков консултант Лука Маравиля, от когото има дъщеря Паола.

Аз съм нежно, чувствително и ранимо момиче, облечено в тялото на уверена, отговорна и усмихната жена. Имам много лица, всеки вижда това, което искам да покажа… крия тъгата, разочарованието, крия много неща, които са си само мои и ще си останат само мои…“, казва актрисата в интервю за „Момичетата от града“. За сп. „Elle“ допълва: „Хората артисти трябва да живеят достойно старините си, защото те остават предани на изкуството и сърцата им до последно горят в пламъка на тази любов. А и те никога не остаряват.“

Заглавна снимка: Резиденция Тера

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Повече от сладко чувство

„В кой век живееш? Набий си го в главата, жените не се омъжват за мъжете, в които се влюбват. Когато става дума за такива...

Мортимър Адлър: Вашата задача е да си съставите собствено мнение

Мортимър Адлър се ражда на 28 декември 1902 година в Ню Йорк в семейство на еврейски имигранти. На 15-годишна възраст се присъединява към редакторския...

Есенин: Животът като химн за вечното момче и великия мъдрец

Той изминава пътя от селското момче-херувимче до един от най-известните поети. Синеокото пастирче, пишещо за простите радости на селския живот, девойките хорово наричали „Душичката...

Петър Дънов: Всеки ден казвай някому по една блага дума

На днешния ден, 27 декември, през 1944 година душата на Петър Дънов избира да се пресели в отвъдното. До днес не само битието, но...

В бутилката вино има повече философия, отколкото във всички книги

Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 година в Дол, Източна Франция. Баща му, Жан Жозеф Пастьор, след като служи като старши сержант...