Глен Клоуз е родена на 19 март 1947 г. в огромно имение в Гринуич, щата Кънектикът. Баща ѝ, който е завършил Харвард, открива клиника в Африка, поради което ѝ се налага едва 13-годишна да замине за Белгийско Конго (днес Заир).
Живее ту там, ту в Швейцария. Завършва престижен колеж, специалност драма и антропология. Дебютира на сцената на Бродуей в спектакъла „Любов за любов“. След като останал силно впечатлен от играта ѝ в мюзикъла „Барнъм“, прочутият режисьор Джордж Рой Хил я избира за филма си „Светът, според Гарп“ от 1982. За ролята на разкрепостената майка на главния герой (Робин Уилямс) тя получава първата от досегашните си пет номинации за „Оскар“.
Днес я наричат „аристократката на Холивуд“.
Глен Клоуз от първо лице:
Аз започнах като театрална актриса и театърът винаги е бил и си остава за мен по-важен от киното. В театъра актьорите се чувстват като истински творци. А в киното, което, разбира се, също много обичам, си абсолютно незащитена: всичко зависи от режисьора. Освен в големи холивудски продукции, се снимам в малки, но добри телевизионни филми. В Холивуд преди бе прието да се мисли, че телевизията е пагубна за артистичната кариера. Но аз никога не съм се съобразявала с това мнение. Ако сценарият ми харесва, защо трябва да се отказвам?
За мен актьорската игра е завладяващо пътешествие в човешката душа.
Ролята на социалните мрежи и интернет е безспорна. Ако в днешно време някой не направи коментар в „Туитър“, още след първите пет минути от премиерата на дадена лента, значи имаме проблем. Сега кинопродукциите са мащабни и независимите филми оцеляват все по-трудно. Но стойностният сценарий винаги ще има своята публика.
Светът е пълен с „невидими“ хора, влачещи робско съществувание.
За жената бракът е изход, а за мъжа – място за паркиране.
Слушайте сърцето си, дори и да ви се струва, че то говори ужасни глупости.
В младостта 60 години ти се струват края на света. Когато се случи и с теб разбираш, че краят може да бъде великолепен.
Известността е най-лошото нещо, което може да се случи на един актьор.
Когато чуя: „С този режисьор е невъзможно да се работи“, винаги си мисля „О, трябва да опитам“.
Добрите роли са голяма рядкост, и възрастта тук няма нищо общо.
Щастлива съм, че дъщеря ми не прилича на мен. Ако децата преповтаряха родителите си, човечеството отдавна щеше да се изроди.
Често ме бъркат с Мерил Стрийп. Но защо това не се случва когато връчват Оскарите?
Никога не съм искала да бъда мъж – жал ми е за тези неприспособени към живота създания.
У дома в кухнята виси нож от снимките на „Фатално привличане“. Най-добрият начин да напомни на обкръжаващите, че не трябва да обиждате жените.
Аз, със завидно постоянство, попадам в списъците и на най-добре облечените, и на най-зле облечените знаменитости. Длъжна съм да кажа, че във втория се чувствам много по-комфортно.
Нямам много дрехи и никога не съм харчила пари за себе си. Най-много да си купя някоя чанта и това е. Радвам се, че ми бяха предоставени няколко костюма на моята героиня Пати Хюз от адвокатския сериал „Damages“, който снимам в момента.
В моя ум се съчетават качества, които аз винаги съм считала за несъвместими – ум и доброта.
Заглавна снимка: Crainsnewyork.com
ARTday.bg