Всеки луд има за приятел един Пилат

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев на Разпети петък за смисъла, за поуката и за надеждата, че доброто винаги оцелява

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му.

Най-тъжният петък слага край на невинност, каквато никога повече няма да се повтори. За нея ще ни напомнят единствено децата, но и те ще се лишават от нея, защото така трябва – онези, които са викали „Осанна!“ и „Разпни го!“ трябва да изкупят греха си чрез своите наследници.

Радостта от живота се познава чрез скръбта.

Най-тъжният петък е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“. Дните преди това нямат значение. Дните след това – също, ако оставим стремежа да извадим на показ доброто у себе си. Макар и със закъснение от 2000 години.

Най-тъжният петък е генералната репетиция за Страшния съд. Щом един е поел върху плещите си греховете на цялото човечество и е намерил сили да изтърпи болката от целокупното ни безразличие, Апокалипсисът сякаш не изглежда толкова страшен. Докато нашите зеници са широко отворени за злото, а телата ни са дом за изкушенията, лудостта на цялата земя ще бъде част от собствената ни лудост. Щом сме луди да убиваме в пряк и преносен смисъл, всеки ще има за приятел един Пилат.

Разликата, обаче, ще бъде съществена: днес ние съдим Бога, а тогава Бог ще съди нас.

Най-тъжният петък е вик на мирозданието за нашия срам и за нашето поражение. Ние гоним Христос, когато не даваме залък на гладния, понеже в лицето на гладния гладува Христос. Ние гоним Христос, когато не сме край болния, понеже в негово лице боледува Христос. Във всеки страдалец страда Господ, във всеки скърбящ скърби и Господ. Единствено Той е способен на такова огромно човеколюбие, та да се въплъщава в тялото на всички гладни, болни, жадни, скърбящи, нещастни, презрени, осмени, унижени, оскърбени и прогонени. Онзи, когото разпънахме на кръста, непрестанно се отъждествява с болките и страданията ни, понеже добротата в Него е безкрайна като вселената, в която упражняваме вдишване и издишване.

Разговорният ни речник (а и тълковният) сега придават по друг смисъл на думата „страст“. Това не е противоречие, а ирония. Страстите Христови са онези, от които трябва да се поучим. Нагонът и инстинктът ни за самосъхранение отлично владеят останалите.

В най-тъжния петък умира Онзи, който единствен е способен да изрече: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ромен Гари: Няма стари чанти, това са истории без любов

„Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу...

Напусна ни скулпторът Антон Дончев

Отиде си известният скулптор Антон Дончев (1943-2024), съобщиха от Съюза на българските художници на своята страница във Фейсбук. Антон Дончев е един от най-ярките творци...

Пол Гоген – между щастието, скандалите и алкохола (ВИДЕО)

„Аз съм велик художник и го знам, защото е така.“ – това казва за себе си един от най-скандалните, но и най-талантливите, наистина, художници. Анри...

Очарователният образ на обикновения човек (видео)

„Беше висок метър осемдесет и осем и бе рус, хората често му казваха, че прилича на младия Гари Купър. Единственият човек, който го интересуваше....

Ден на Европа – празнуваме нашите истории!

Всяка година на 9 май отбелязваме Деня на Европа – годишнината от историческата Декларация на Шуман през 1950 г., но и първата официална стъпка...