„Най-доброто в теб“, Колийн Хувър
„Греъм отново ме поглежда, напъхал ръце в джобовете на якето си. Аз се увивам по-плътно в палтото си. Няма какво да му кажа, освен да се сбогувам.
– Довиждане, Греъм.
Погледът му е празен, сякаш изобщо не е тук. Прави крачка назад. Втора. А после се обръща и поема в обратната посока.
Поглеждам към блока в същия миг, в който Саша изхвърча през входната врата. Винсънт е зад нея и се взира в мен. Помахва ми, така че аз вдигам ръка и също му махвам. И двамата знаем, че това е помахване за сбогом, защото никога вече няма да стъпя в блока на Итън. Нито дори заради вещите ми, разпилени из апартамента му. Бих предпочела да ги изхвърли, отколкото да го видя отново.
Саша се оглежда на двете си страни, надявайки се да открие Греъм. Ала него го няма. Тук съм само аз и не мога да не се запитам дали вече знае коя съм. Дали Итън е споделил, че следващия месец се жени? Дали е споменал, че се чухме по телефона едва тази сутрин и той ми каза, че брои секундите до мига, в който ще може да ме нарече своя съпруга? Дали знае, че когато оставам да преспя в апартамента му, той отказва да си вземе душ без мен? Дали ѝ е казал, че чаршафите, на които я изчука току-що, са подарък от сестра ми по случай нашия годеж?
Дали знае, че когато ми предложи, Итън се разплака, когато му казах „да“?
Не може да си дава сметка за всичко това, иначе не би захвърлила на вятъра връзката с мъж, който за един час ме впечатли повече, отколкото Итън за цели четири години.“
Колийн Хувър
Снимка: Pixabay
ARTday.bg