Писателят се ражда на 7 май през 1914 г.
Днес отделяме време и за един автор, който сякаш остава встрани от големите имена, не е споменаван много често в наши дни. Андрей Гуляшки е роден на 7 май 1914 г. и освен главен редактор на сп. „Пламък” и „Съвременните” е бил директор на Народния театър. Белетристичното му творчество е свързано с философска тематика, но най-известен сред цяло поколение българи е като създателя на „Приключенията на Авакум Захов”.
Андрей Гуляшки
За Андрей Гуляшки Владимир Игнатов, докторант по литература в СУ „Св. Климент Охридски”, споделя пред БНР:
„Андрей Гуляшки се е интересувал от много красиви неща – от идеалите, от радостта в общуването, поведението и пр. Това се вижда и от разнопосочните му търсения. Ако сложим една своеобразна граница преди и след 44-та година, по един или друг начин има едни устойчиви тематични ядра, които вълнуват писателя. Той заявява своето творческо присъствие в края на 30-те, началото на 40-те години. Това е едно знаково, преломно време на художествени и идейни търсения. При Гуляшки те биват свързвани недвусмислено и категорично с леви убеждения, с едно активно участие в антифашистката борба, с една романтическа предразположеност в подчертано неромантични условия, време на несигурен нравствен ориентир и размити координати. Тази романтика бележи цялото му творчество и при различните му герои тя се вижда. Издание, с което Гуляшки свързва ранните си творчески години, е сп. „Нов път”. Интересно е да проследим какво се случва след 1944 година. Писателят разгръща една разностранна и художествена и обществена дейност. Това е един много разнообразен и многолик писател, но с много ясен творчески натюрел. Гуляшки освен проза, пише и пиеси, но е бил припознавам преимуществено в областта на романа. Ще отбележа, че навремето западните медии поставят редом на едно ниво героя на Гуляшки Авакум Захов с Джеймс Бонд. Гуляшки e получил предложение и от Холивуд и от западноевропейски институции за екранизиране на книгата му, но не му е позволено да приеме. Тогава се получава едно крушение на старите идеали. Разочарованието му намира някаква утеха в бъдещи творчески проекти. Това, което прави Андрей Гуляшки в края на 50-те и особено в 60-те години, обаче е вече амортизирано в по-ранни негови произведения и това му изиграва лоша шега. Гуляшки е случай в българската литературна история за съжаление не единствен. Премълчаван, позабравен, той безусловно има своето място в нашата литература и трябва да говорим за него.”
Източник: БНР
ARTday.bg
