Днес номинираната за „Оскар“ българка празнува рожден ден
Мария обича България, независимо от щедрата прегръдка, с която я посрещнаха в Холивуд. Да си на ръка разстояние от Брад Пит, но с голяма радост да се завръщаш със сърцето към своите корени – това е част от красотата.
След куп награди за своята работа, на 25-ия рожден ден на номинираната за „Оскар“ Мария Бакалова, по кината тръгва и нейният дебют в български пълнометражен филм. Лентата носи заглавието „Като за последно“ и е с режисьор Ивайло Пенчев. За сценария му помагат покойният вече Божан Петров и колегата от програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио Весел Цанков. Заглавието беше представено предпремиерно в Бургас.
Някой определят филма като романтична комедия, но всъщност това е смешно-тъжна история, която може да се случи навсякъде по света.
Историята разказва за момиче, което трябва да бъде спасено от самоубийство със силата на любовта и това не може да стане без поредица от комични ситуации, разказа режисьора Ивайло Пенчев.
Кинопремиерата беше отложена заради пандемичните ограничения, но от днес комедията „Като за последно“ вече може да се гледа на големия екран.
Из интервюто на Мария Бакалова за БТА:
„Важно е да искаш повече, защото винаги може повече. Аз казвам, че съм реалист, но май съм оптимист. Не ми се иска да витая в облаците и да мисля, че с едно щракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става.“
„Моята работа е да бъда актриса – и по диплома, и по желание. Не ми се иска, а и не мога да ставам инфлуенсър или модел, или манекен, или нещо друго. Това, което мога да бъда, е да съм представител на вид поведение, на бранд, който подкрепям, на кауза, зад която стоя. Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го използвам по възможно най-добрия начин – за хората, не толкова за мен.“
„Страхувам се да го кажа, но все още живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още има места по света, където жените не са оценявани такива каквито са, и не им се дава възможност както на мъжете. Има места, където хората не се приемат – само заради тяхната религия, заради техния пол, заради тяхната сексуална ориентация, заради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти трябва да бъдеш приет и трябва да ти бъде даден шанс. Така че, глобално, може би, това ми е фокуса на живота. Аз имам нужда от това, хората да бъдат приети. Със сигурност, искам да сложа край на много стигми…“
„България съм аз. България сте Вие. България са всички тези хора с красиво, силно, достойно ДНК, изключително борбени, талантливи, стараещи се, мислещи, учещи хора, вървящи напред. България е красива. България е древна. България е силна. България е дом.“
Заглавна снимка: Facebook
ARTday.bg
