От Астрид Линдгрен
„Баща ми, когато е бил на седемнадесет, видял момиче на панаира. Четиринадесетгодишно момиче в синя рокля със синя лента в косите. И се влюбил. Той изчакал да стане на осемнадесет, помолил я да се омъжи за него и се оженили. Той я обожаваше …
Те бяха по-скоро бедни фермери, майка ми доеше крави, вършеше цялата работа, но живееха и се наслаждаваха на всеки ден, през който са живели, до самия край. И беше искрено, толкова трогателно и красиво!
Видях как добри хора в добри семейства се ругаят кой да отиде да сложи чайника. У нас ругатните бяха се само в обратния смисъл – всеки искаше да отиде да постави чайника. Всички искаха да го поставят. Когато вашият спътник иска да поеме повече, тогава искате да вземете още повече … Ето един интересен механизъм, аз го проследих. Колкото по-малко вашият спътник иска да поеме отговорности, толкова по-малко искате да поемете и вие. И обратно. Ето и обратната връзка. А родителите ми откъсваха един от друг своите неприятни задачи, неприятни поръчки, трудни задачи – всеки искаше да свърши всичко това за другия …
Спомням си също как баща ми сутрин, когато се бръснеше, пееше и майка му каза: „Спри да пееш – не можеш да се концентрираш!“. А майка ми работеше тогава в предучилищни институции и пишеше доклади сутрин. И татко й отговори – Странно е защо се помнят подобни неща – той каза: „Няма да пея и някой ден ще си помислиш: колко съжалявам, че той вече не пее, колко хубаво би било за него да пее.“
Това си спомням, спомням си тази фраза: „Колко хубаво би било, ако пееше“.
Бракът им се оказа щастлив и весел – единство на душите и стремежите и никога не съм срещал такъв брак – така че той да е не само дълбок и сериозен, но и радостен и весел във всеки даден момент …
И всяка сутрин започваше с молитвата на баща ми – той благославяше Бог, че му изпрати тази прекрасна съпруга, тази прекрасна любов, това прекрасно чувство. И ето ни в сянката на тази голяма любов, обожание, пораснали …
Тогава попитах:
– А майка ти?
– Мама почина преди десет години.
Казвам:
– Господи, а баща ти?
– Баща ми е жив.
„Как преживя, вероятно ужасно, смъртта на майка ти?“
– Какво говориш!? Той всеки ден благославя Бога, че болката от раздялата е паднала върху него, а не върху нея … „
Автор: Астрид Линдгрен
Превод: Лилиана Лунгина
ARTday.bg
