За и от поетесата, напуснала видимия свят на 18 ноември
Зоя Иванова Василева е родена на 20.03.1955 г. в София. Завършила е детска педагогика, а след това българска филология в СУ “Климент Охридски”. Работила е като учителка в детска градина, преподавала е български език и литература в ЕСПУ, била е специалист в Районния съвет за култура – Люлин, технически редактор в Студия за аудиовизуални средства към ТФ на Съюза на българските филмови дейци, коректорка във в. “Септемврийче”, редактор в отдел “Издания” към Дома за детска литература и изкуствата за деца и юноши, в сп. “Славейче” и издателство “Христо Ботев”. Носител е на наградата за поезия за 1986 г. – на в. ”Пулс”, на втора награда от Националния конкурс “Цветан Зангов” и “Витошко лале”, на наградата за 1993 г. на в. “Тримата глупаци”, а книгата й за деца “Кръгъл ъгъл” е удостоена с наградата на Съюза на българските писатели за най-добра детска книга за 2000 г. Няколко от стихотворенията в тази книга са намерили място в читанките за първи и трети клас. През 2006 г. е номинирана за наградата на София. През 2008 г. печели националната награда Христо Г. Данов, а през 2009 г. – награда за цялостно творчество “Изворът на белоногата”. Автор е на стихосбирките “Ако реша да ви обичам” (1988), “Стъклени храмове” (1998), “Кръгъл ъгъл” (2000), “Моите мисли и други дракони” (2004), “Дишане на обратно” (2006), “Весела чета с боси крачета” (2008). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, руски, беларуски, сърбохърватски и македонски език. Тя самата превежда от руски, беларуски, украински и сърбохърватски. Носител е на втора награда от годишните награди на сп. “Факел” за превод на Н. Тихонов (1987) и О. Манделщам (1988). От същото списание получава и наградата за най-добър превод на поезия през 1989 г. за цикъл стихове на Н. Заболоцки. През 1994 г. излиза от печат преводната й книга “Есенни пейзажи” – Н. Заболоцки, през 1998 г. “Твоето присъствие” – Яугения Янишчиц, а през 2001 г. – “Пътят на душата” от Сергей Законников. Член е на Съюза на българските писатели, както и на Съюза на преводачите в България. Умира на 18 ноември 2021 г.
* * *
– Татенце, на колко мили
се намират крокодили?
Със какво се хранят те?
Малкото им как расте?
– Млъквай, ех, че си досаден!
Той е хищник. Вечно гладен.
Скрит е зад това перде.
Любопитните яде.
Ще мълча. Защо насила
да се тъпче крокодила?
ДА МУ, ДА МУ, ДА МУ…
Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона,
Негова светлост, любимият, оня –
да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката
(господи боже, егати глупачката).
Да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа,
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна (отгоре на всичко),
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа…
Вдигай чаршафчето – капитулация!
Сто пъти „Мамка ти“, Еманципация!
Поклон!
ARTday.bg
