Добромир Банев навръх първия ден от последния месец за годината
Декември е месецът, в който всеки от нас си припомня радостта от живота. Обръщаме взор към бъдещето, защото надеждата дава оптимизъм. Припознаваме се в светещите витрини, които напомнят семеен уют от минало, каквото няма повече да се повтори.
Декември е щастие, което очаква да бъде осъзнато.
Няма повторение във възторга. Умението ни да зачеркваме думи, събития, хора и дати отваря възможност да напишем чисто новата си приказка. В нея тези, които са ни обидили, ще бъдат по-добри, а тъгата, която сме преживели, ще отстъпи пред усмихнатия ритъм на коледна песничка от музикална кутия. С категоричността на критик ще изхвърлим непотребните листове, върху които сме започнали да разказваме собствените си истории, за да ги завършим от позицията на опита и на опрощението.
Декември е вдъхновяващ.
Ако не можем да избягаме от посредствеността, нека не бягаме от доказаните си приятелства. Ако имаме късмета да изпитваме любов, нека съмненията завинаги си останат в отминалия наскоро ноември. Предколедно всичко започва да си идва на мястото и в това не може да имаме никакво съмнение. Почти непосилно е да останем верни на себе си в свят, където пошлото преобладава, но именно приказките, които започваме да пишем на чисто, ще ни накарат поне за известно време да забравим кошчето за боклук.
Декември е месецът, в който скуката се откъсва като ледена висулка, за да разбие на стотици парчета в краката ни. Забавно като в детска игра, ние стъпваме по тях, а те скърцат едва-едва под звуците на мелодията от музикалната кутия. Има и балерина, която танцува. Танцуваме и ние с натежали от зимните обувки крака, защото в приказките за подобна грация ограничения няма.
Декември е време, което не познава егоизма.
Разминаваме се с хора, които също пишат приказки и прилежно изхвърлят своите стари истории в собствените си кошчета за боклук. Ние всички сме братя по съдба, която ни обрича на живот, независимо от нашите желания и стремежи.
Раните болят еднакво, любовта дава криле на всички ни. И това ще бъде първото изречение, което ще напиша, когато се събудя сутринта.
Добромир Банев
Снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
