От Добромир Банев
Само няколко дни до Рождество и точно две седмици ни делят от Новата година. Календарът задъхано прелиства дата след дата, снегът покри сивотата на града, а доколкото ги има, светлинките на коледната украса карат очите ни също да греят. Малки деца продължават да пишат писмата си с желания до Дядо Коледа, а възрастните обикалят големите магазини, готови да изпразнят детските им щандове, доставяйки радост на своите рожби.
Суматоха, предизвикана от приповдигнатия дух, който неизменно идва по това време на годината.
Когато бях малък, пощенската ни кутия преливаше от красиви коледни картички. Близки и приятели на семейството засвидетелстваха отношение, подкрепа и любов с наивните изображения на художници, оставили траен отпечатък в сърцето ми и до днес. Сега тези картички ужасно ми липсват, без тях настроението никога не може да бъде такова, каквото го помня някога. Във всеки разкривен почерк разчиташ благопожелание, във всяка нарисувана снежинка откриваш надежда, защото без надеждите ние сме изгубени.
Изображенията във фейсбук не могат да заменят удоволствието от това сам да отвориш писмо, да извадиш картичката от него, да я подържиш в ръце, докато навън целият свят не спира да бърза по заледените улици – сякаш нещо важно ще бъде пропуснато, сякаш на всяка цена трябва да отделим време и за следващия магазин… От магазина винаги можеш да си купиш нещо и то да ти донесе кратковременна радост, но най-голямото щастие носи именно малката коледна картичка, каквато много от нас няма да получат и тази година.
Затова всички вие, които още вярвате в чудеса: отбийте се в някоя квартална пощенска станция, изберете картички за любимите ви хора и напишете на гърба им по едно „Весели празници!“ Тези две думи стигат, за да ги накарат да се усмихнат широко, когато отворят пощенските си кутии.
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
