В Деня на българското кино си припомняме цитати от култовия филм
На 13 януари отбелязваме Деня на българското кино. Надяваме се да го има и занапред, защото времената не са никак леки и за индустрията.
Сигурни сме, че всеки има по някой любим цитат от „Оркестър без име“. Настроени съвсем позитивно, ето кои са нашите:
Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!
Уиски, уиски, ама и от него боли глава.
Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира.
Може да е Сейко, но е назад…
Ай сиктир, ще ѝ свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели!
— Ох, момчета, нещо ми е паднал гласът.
— Паднал ти е гласът! Ами, че наведи се да си го вземеш.
Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето не си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки — яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме, бе, Гоше!
В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо…
Как го постигате, другарю Миташки! Такъв млад и с дъщеря за женене.
Млад съм, бе. Млад съм. И ми се живее. Живее ми се, бе!
Снимка: „Оркестър без име“ (1980), реж. Людмил Кирков
ARTday.bg
