Изабел Юпер е родена през 1953 г. в Париж и има три сестри и един брат. Майка й е пианистка, което е причината Изабел да има досег с музиката още от ранна възраст. След като завършва гимназия, е приета във Версайската консерватория, следва и в Национална консерватория за драматично изкуство. Дебютира в киното през 1971 г. и съвсем скоро става една от най-известните и обичани актриси в света. Тя изиграва прекрасни роли в големи продукции като: „Дамата с камелиите“, „Сезар и Розали“. „Копакабана“, „Най-лошият ми кошмар“, „Лулу“, „Мадам Бовари“, „Валсиращите“, „Любов“, „Настоящето“ и много други.
Изабел Юпер е една от най-уважаваните актриси в света още от началото на кариерата си. Филмът, който й донася международна слава е „Плетачката на дантели“ на Клод Горета. Изабел е актрисата, участвала в най-много филми, спечелили награди в Кан – общо 18 продукции. Също така тя е единствената актриса, номинирана 16 пъти за наградите „Сезар“, като 14 от номинациите й са за „Най-добра актриса“, а 2 за „Най-добра поддържаща женска роля“. Изабел получи награда „Златен глобус“ в категорията „Най-добра актриса в драма“ за ролята си във филма „Тя“.
Очарователната актриса се радва, както на бляскава кариера, така и на успешен семеен живот. Тя намира любовта на живота си в лицето на режисьора Роналд Чама и се омъжва за него през 1982 г. Двамата имат три деца – Лолита, с която Изабел участва в няколко филма, Лоренцо, и Анджело.
Изабел Юпер от първо лице:
„За мен заснемането на филм е като приятна ваканционна разходка, докато играенето в постановки е като изкачване на връх – никога не знаеш дали ще се провалиш, или ще успееш“.
„Европейците са скептични, американците са мечтатели“.
„За мен актьорската игра е като дишането“. „Гърците са открили много преди всички, че създаването на необикновени образи е много по-интересно, отколкото създаването на обикновени – това е предназначението на филмите и театрите“.
„Винаги може да се намериш повод да бъдеш нещастен.“
„Хората се нуждаят от прости чувства.“
„Раждането и смъртта са по-интересни от всичко.“
„В момента, в който се случва нещо, човек винаги си мисли, че това е случайност. По-късно обаче разбираме, че не е било случайност. Като младо момиче изпитвах вътре в себе си огромна празнота. Не знаех какво да правя с живота. Нямах цел. Да ставам актриса ми беше нещо безкрайно чуждо. И въпреки това инстинктивно тръгнах в тази посока. Имах неясното усещане, че тази професия може да ми донесе удовлетворение. Значи не е било случайност. Било е предопределение.“
„Във всеки ден има поне по един момент, в който се мразя или чувствам виновна. Ние сме възпитани да мислим в шаблони. И когато напуснем тези шаблони и изберем един малко по-необичаен живот, у нас възниква чувството за вина. Чувствам се виновна, защото съм известна, здрава, щастлива, успешна, влюбена или не. Всичко, което правя, се оказва подходящо за моето чувство за вина. У мен има някаква леко параноична тенденция. Боря се срещу нея. Не искам да бъда жертва. Не искам да се чувствам разрушена от обществото.“
„Всяка революция трябва да прекалява, за да стигне до целта си. Инак не може да се печелят битки. Но самата аз вярвам, че вече е достигната точката, от която трябва да се завърнем обратно, за да не изгубим спечеленото.“
Заглавна снимка: British Cinematographer
ARTday.bg
