Пабло Неруда, из „Сто сонета за любовта“
Днес е ден за поезия, за световна поезия. Такава безспорно оставя след себе си незабравимият чилийски поет Пабло Неруда, носител на Нобелова награда за литература. Насладете се на перото му:
LVI.
Не те обичам аз, защото те обичам много,
от толкоз много обич обичта ми секва сякаш
и те очаквам аз, когато никак те не чакам,
и преминава моето сърце от студ във огън.
Обичам те, защото тебе аз обичам само,
и те боготворя, макар и да те ненавиждам;
като слепец да те обичам аз, без да те виждам,
това на мойта обич е мерилото голямо.
И може би на зимата сиянието бяло
със своите лъчи сърцето ми пронизва цяло
и ми открадва ключовете златни на покоя.
Във тая повест горестна умирам аз едничък
и ще умра от обич сам, защото те обичам,
защото те обичам с кръв и огън, обич моя.
Превод от испански: Александър Муратов, Атанас Далчев
ARTday.bg
