„CODA: Дете на глухи родители“ взе „Оскар“ за най-добър филм (ВИДЕО)

„Дюн“ не попадна в ключовите отличия въпреки множеството си номинации

„CODA: Дете на глухи родители“ (CODA) е най-добрият филм, избран от американската филмова академия, и написа история с първа подобна награда на продукция, излъчвана от стрийминг-платформа.

Филмът спечели спечели три „Оскар“-а от три номинации и засенчи фаворита в най-много категории, „Силата на кучето“ (The Power of the Dog), който получи една, макар и от най-очакваните, награди. CODA е и първият филм с най-голямата награда, получил под четири номинации, от 1932 г. насам.

Това е развръзката от 94-тата церемония за раздаването на най-престижните кинонагради в света. Филмът проследява трудния избор на Руби, единственото дете с неувреден слух в семейството си, докато решава дали да стане музикант или да изостави близките си. Филмът взе и наградата за най-добър адаптиран сценарий, и за най-добър поддържащ актьор (Трой Коцур).

Награждаването ще бъде запомнено и с дългоочакваната първата статуетка за „Най-добър филм“ за продукция на стрийминг-платформа, тъй като голямото състезание бе между „Силата на кучето“ („Нетфликс“) и „CODA: Дете на глухи родители“ (купен и разпространяван от „Епъл Ти Ви +“ след премиерата си на фестивала „Сънданс“).

Друг фаворит, научнофантастичната адаптация „Дюн“ (Dune) не попадна в ключовите отличия въпреки множеството си номинации, но пък взе пет награди: за най-добър дизайн, най-добри визуални ефекти, най-добра кинематография, най-добър монтаж и най-добра музика.

По време на първата церемония с официален водещ от 2018 г. насам имаше и минута мълчание за жертвите на войната в Украйна. Нямаше я обаче дълго обсъжданата възможност за включване на украинския президент Володимир Зеленски в церемонията.

Другите основни награди

Джейн Кемпиън („Силата на кучето“) е най-добрият режисьор и стана първата жена, номинирана за най-добър режисьор два пъти, след като се бореше за статуетката и през 1994 година с филма си „Пианото“. Тогава тя загуби от Стивън Спилбърг със „Списъкът на Шиндлер“, а по ирония на съдбата тази година той отново се изправи срещу нея с „Уестсайдска история“ (West Side Story) – римейк на оригинала от 1961 г., взел 10 награди. „Уестсайдска история“ обаче се задоволи само с един „Оскар“ – най-добра актриса в поддържаща роля (Ариана ДеБоуз).

Кемпиън се състезаваше още с Кенет Брана за „Белфаст“, Пол Томас Андерсън за „Пица от женско биле“ (Licorice Pizza) и с Рюсюке Хамагучи за „Карай колата ми“ (Drive My Car).

Джейн Кемпиън

Уил Смит очаквано взе първия си „Оскар“ след две номинации за най-добър актьор през годините. Сега бе претендент заради ролята си в „Крал Ричард“ (King Richard), където изигра бащата на Серена и Винъс Уилямс. Според букмейкърите Смит бе далеч пред Бенедикт Къмбърбач („Силата на кучето“). Други силни претенденти бяха Хавиер Бардем за „Да бъдеш Рикардос“ (Being the Ricardos) и Дензъл Уошингтън за „Трагедията на Макбет“.

Уил Смит

Джесика Частейн превърна третата си номинация за най-добра актриса в първи „Оскар“ за „Очите на Тами Фей“ (The Eyes of Tammy Faye). Продукцията е посветена на едноименната Тамара Фей – евангелист, известен водещ и автор през 60-те и 70-те г., създала известната телеевангелистка програма The PLT Club заедно със съпруга си през 1974 г.

Джесика Частейн

„Карай колата ми“ (Drive My Car), адаптиран по разказ на японския писател Харуки Мураками и следващ пътуването на млада актьор и млада жена, която трябва да му е шофьор, спечели „Оскар“ за чуждоезичен филм. С това надви друг възможен фаворит на някои критици, френско-скандинавската продукция номинации „Най-лошият човек на света“, ниминирана и за най-добър оригинален сценарий.

Изненадата в битката между платформите

В категорията „Най-добър филм“ залозите бяха в голяма степен, че уестърн драмата „Силата на кучето“, с Бенедикт Къмбърбач във водещата роля, ще е победител, но CODA също се смяташе за силна възможност. Другите претенденти бяха „Белфаст“ (Belfast), „Не поглеждай нагоре“ (Don’t Look Up), „Карай колата ми“ (Drive My Car), „Дюн“, „Крал Ричард“, „Пица от женско биле“ (Licorice Pizza), „Улицата на кошмарите“ (Nightmare Alley) и „Уестсайдска история“.

Изненада в тази битка на платформите можеше да донесе „Белфаст“ на Кенет Брана, основан на детството му в Северна Ирландия по време на разгорелия се през 60-те етнонационалистически конфликт. Поне това бяха трите фаворита на букмейкърите. „Белфаст“ междувременно стана и филмът с най-добър оригинален сценарий, но не спечели друг оскар.

CODA същевременно остана в сянка преди церемонията, защото списъкът с най-номинираните филми изглеждаше коренно различно от крайния резултат. „Силата на кучето“ бе най-номинираният филм (в общо 12 категории), а получи само един „Оскар“. „Белфаст“ бе със седем, а също взе един, „Улицата на кошмарите“ и „Не поглеждай нагоре“ не взеха нито един от четирите си номинации. „Крал Ричард“ и „Карай колата ми“ получиха по едно престижно отличие (най-добър актьор и най-добър чуждоезичен филм“, а друг фаворит, „Уестсайдска история“, също остана с един от седем.

За пръв път на церемонията имаше три жени водещи – комедийните актриси Ейми Шумър, Реджина Хол и Уанда Сайкс. Всъщност това са и първите с официален водещ от 2018 г. – за последно в тази роля влезе Джими Кимъл (комикът Кевин Харт се отказа на следващата година заради хомофобски туитове в миналото). Връщането на блясъка в Оскарите – след като през 2020 и 2021 г. пандемията помрачи събитието – е белязано от „новата нормалност“: влиза се само със сертификат за ваксина срещу COVID-19.

Осем от 23 награди тази година бяха предварително записани в опит да се спести време и да се повиши интересът при излъчването след необичайно слабите резултати миналата година. Това се отнасяше основно за „по-малко очакваните“, предимно технически награди: монтаж, звук и други.

Други номинации

Най-добър кратък документален филм е „Кралицата на баскетбола“, постетен на Луси Харис Стюър, пионер в баскетбола.

„Лятото на душата“ – най-добрият документален филм – е разказ за Харлемския културен фестивал за афроамериканската култура, започнал през 1969 г.

Били Айлиш получи „Оскар“ за песента към поредния филм от поредицата за „Джеймс Бонд“, „Смъртта може да почака“.

Най-добър анимационен филм e „Енканто“, който разказва историята на необичайно семейство в планините в Колумбия, където всяко (без едно) дете се ражда със специален талант.

„Круела“ (Cruella), историята на млада жена, превърнала се в известната от „101 далматинци“ Круела де Вил, спечели наградата за най-добри костюми.

Източник: „Дневник“, снимки: © Reuters

ARTday.bg