Открих за себе си комедиен талант, пише театроведът Ирина Канушева
Ако скоро не сте гледали спектакъл, който с лекота да ви разведри, да ви разсмее и да ви оправи настроението – вижте „Джими с бялата фланелка“, моноспектакъл на Людмила Сланева в Сатиричния театър. Текстът е неин, режисурата – на Емил Бонев. Няма да си загубите времето, ще разпознаете себе си и своите малки и големи „драми“ в едночасовото представление. Всички фобии, любовни несгоди и стремежи, цялата лудост на битието ни е събрана в този спектакъл без претенции, но с много топлота и искреност.
Актрисата успява да ни увлече в своите мечти и спомени – смешни, на моменти гротескни, но откровени, в които хлътваме по детски доверчиво. Започва като роуд муви, с хиляди перипетии по пътя, но с непреодолимия стремеж на героинята към срещата с любимия. В тази роля Людмила Сланева съчетава в едно всичките си таланти – на певица, текстописец, музикант, актриса… Овладява сцената с помощта на една китара, един китарист – Ташо Колев от Jeremy?, чифт обувки с висок ток, плюшен заек и …. червената палатка. Разпъването на палатката от жена, която за първи път е изправена пред подобно изпитание е един от върховете в спектакъла. Увлечена, публиката в малката зала е на ръба да се втурне да помага. Е, ограничава се само с вербална помощ, която напълно ни вкарва в историята. Цялата визия на сцената – крехката жена, дискретното присъствие на китариста, едрите планове на актрисата на екрана зад нея, създават атмосфера, от която не ти се ще да излезеш. Режисьорът е изпипал впечатляващо детайлите. И когато неусетно изтекат 75-те минути на представлението, си казваш – „Искам пак! Ще дойда още веднъж!“. Защото ти се иска да чуеш още, да научиш повече и да се смееш от сърце на щуротиите, които всички имаме в живота си. Майсторство е да можеш да ги погледнеш през правилната призма, през „смешните“ очи. Както светлината от прожектора може да минава през различни на цвят филтри и да създава различни настроения, така и погледът към мечтите и терзанията ни може да бъде пречупен през различни емоционални филтри. Людмила Сланева не се страхува да се разкрие, и го поднася със смях – и страха, и тъгата, и досадата. Като се фокусира върху малките житейски несръчности и хиперболизирането на ежедневни дребни случки актрисата създава един облак от добро настроение в залата. Затова спектакълът може да се гледа повече от веднъж с увеличаващо се удоволствие.
Открих за себе си един комедиен талант. И очаквам още истории. Е, може и да не са за Джими с бялата фланелка. Може да са просто случките на Людмила Сланева.
Ирина Канушева
На заглавната снимка: Людмила Сланева
ARTday.bg
