Припомняме си три нейни стихотворения
Не бих могъл да си представя българската поезия без творчеството на Миряна Башева. „Тежкият“ характер на поетесата всъщност съчетава дълбоката чувствителност на родените под знака на Водолей и онази проницателност, на каквато малцина са способни, защото Бог е милостив, но към някои – повече. В младежките си години обожавах да я чета, учех се от нея и до днес за мен остава една от най-големите ни поетеси. Стихотворенията ѝ са пропити с живот, настолни са за поколенията, тъй като до едно са уроци, които има на какво да те научат. Песните по нейни стихове непрекъснато звучат от ефира на БНР и това е прекрасно, защото когато истинската поезия достига до хората чрез музиката, самата поезия е живот.
Две години без Миряна. Две години от началото на нейното безсмъртие. Поклон!
Добромир Банев
Три стихотворения от Миряна Башева:
ЛЯТО
Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата –
силна, некосена –
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито –
нека да е лято
милиони дни.
Да е лято! Още да е лято –
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято –
за последен път.
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват – луди зодии…)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
БУЛЕВАРДЪТ
Под дебели подметки и проза
дреме есенно жълт тротоар.
На разсъмване всичко е розово –
за петнайсет минути макар.
Своя автомобилен оркестър
вдъхновен дирижира денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват. И пак цъфтят.
Аз ги имам за съученици –
тия честни дървета – на пост
пред вековната наша традиция
да ме чакат на Орлов мост.
Дефилират милион непознати –
Димитрова, Николов, Петров…
И повикана по телепатия,
бърза новата ми любов.
Булеварда с лиричния ритъм
аз не сменям за Шанз Елизе –
тук почиват след дългото скитане
уморените ми нозе.
Този факт е световно известен –
че на „Руски“ започва денят.
И цъфтят в суматохата кестени.
Прецъфтяват…
И пак цъфтят!
Заглавна снимка: Велислав Николов
ARTday.bg