Спомен за актьора Георги Стаматов

(1 януари 1893 – 10 август 1965)

57 години след кончината си Георги Стаматов остава в историята на българския театър като един от най-значимите актьори на Народния театър „Иван Вазов“, основоположник на Държавното Висше Театрално Училище през 1948 г. и един от първите преподаватели в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ , председател на Съюз на артистите в България в периода 1930 г.-1931 г., преодач, режисьор, директор на театрите в Русе (1929 – 1930), Пловдив (1935 – 1936), Пазарджик (1953 – 1959). През 1944/45 ръководи фронтов театър. Заедно с М. Попова е основател на драматичния състав на ансамбъл „Маяковски“. Ръководи театъра при Централния съвет на профсъюзите и двугодишна театрална школа към него.

Едни от най-запомнящите се театрални превъплъщения на Георги Стаматов са Иванко в „Иванко“ от В. Друмев, Иван Александър в „Към пропаст“ от Ив. Вазов, Горан, Тотю в „Халосник“, „Под старото небе“ от Ц. Церковски, Найден в „Майстори“ от Р. Стоянов, Нягул в „Албена“, Рали в „Боряна“ от Й. Йовков, Хаджи Тома в „Кощана“ от Б. Станкович, Пройчо в „Тъмни души“ от Д. Немиров, Николаки бей в „Пред изгрев“ от Ст. Савов, Дамян Делибоев в „Усилни години“ от К. Зидаров, Крал Лир в „Крал Лир“, Отело в „Отело“ от У. Шекспир, Клеант, Лилиом в „Лилиом“ от Ф. Молнар, Блажич в „Огнището“ от В. Рабадан, Тартюф в „Тартюф“ от Ж. Б. Молиер, Вурм в „Коварство и любов“, Херман в „Разбойници“, Йозеф Кантор в „Кралят на Бетайново“ от Ив. Цанкар, Вилхем Тел във Вилхем Тел“ от Фр. Шилер и др.

Има реализации и на театрални постановки, сред които „Хамлет“ от У. Шекспир, „Света Йоанна“ от Дж. Б. Шоу, „Коварство и любов“ от Фр. Шилер, „Шест лица търсят своя автор“ от Л. Пирандело, „Шанхай“ от Д. Колтън, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „Иванко“ от В. Друмев, „Боян Магесникът“ от К. Христов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов, „Оптическа трагедия“ от Вс. Вишневски и др.

Поклон пред паметта му!

Източник: Съюз на артистите в България

ARTday.bg