Яворов така и не успява да целуне голямата си любов Дора Габе

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Тя е една от трите жени в живота на поета, заедно с Лора и Мина

Годината е 1905, месецът е април, мястото е Народната библиотека, а главните действащи лица са Пейо Яворов и Дора Габе. Първата среща на поета и Дора Габе, дъщеря на богат чифликчия от Добруджа, чието истинско име всъщност е Изидора, се състои не къде да е, а в Народната библиотека, където Яворов започва работа.

Първоначално отношенията им са само платонични – Яворов помага на прохождащата тогава поетеса, редактира и дописва едни от първите й стихове. Поетът обаче бързо бива запленен не само от таланта на 17-годишната Габе, но и от нейната красота. Въпреки че символистът е силно заинтригуван и привлечен от Дора, поне в началото тя не споделя неговите чувства. Това красноречиво заявява самата тя години по-късно в дневниците си: „Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите, очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав. Не само хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета.“

Все пак Дора Габе преодолява първоначалните си впечатления и между двамата започва страстен флирт, изживян главно чрез писма. Романсът помежду им е кратък и не стига по-далеч от размяна на пламенни излияния, запечатани върху бели листа. Самата Дора години по-късно ще сподели, че Яворов никога не я е целунал дори. Въпреки това според мнозина автори не Мина и Лора, а Дора Габе е голямата, изпепеляваща любов на поета.

За силните чувства на Яворов към поетесата свидетелства и едно негово писмо от 12 юни 1905 година, в което той пише: „Но вие знаете – моите чувства към вас нищо не трябва да ви задължават. Онуй, което ще бъде угодно и приятно вам, ще е приятно и угодно и за мене – даже ако ми кажете да се обеся.“ Интересно е и друго писмо на Яворов до Дора Габе от същата година. В него той пише: „Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас. Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече се чувствам длъжен да Ви направя едно предупреждение — додето съм с ума си поне! Вие трябва да се пазите от мене, трябва да се пазите да не ме обикнете!“

Амбициозната Дора Габе решава да замине да учи в чужбина – решение, което разбива сърцето на Яворов. Той се чувствал дълбоко предаден и изоставен, пред приятели признава, че след като Габе му споделила намерението си, той изкарал мъчителна безсънна нощ. Все пак поетът решава да потисне огорчението и да се сбогува с любимата си. На раздяла й подарява книга на Хайне, на която написва „На първата българска поетеса Дора Габе“. Кореспонденцията им продължава и след като Дора Габе заминава да учи в Швейцария, но постепенно разстоянието охлажда чувствата им и създава неуредици помежду им. По-късно бащата на поетесата решава да я прати да учи в Италия, а за да си изкара паспорт Дора идва в София през есента на 1908 година. Докато е в столицата тя не пропуска да се види и с Яворов, като двамата си уреждат среща в ресторант на ул. „Алабин“. Съдбата обаче се намесва и преди символистът да пристигне, в заведението влиза висок младеж с брада, който се запознава с Дора Габе с думите: „Аз се казвам Боян Пенев. Много исках да се запозная с вас, молих Яворов, но той не иска да ни запознае.“ После сяда до нея на масата. Именно това запознанство слага край на любовния романс между Яворов и Дора Габе.

Поетът губи състезанието, красивата млада Дора се омъжва за Боян. Дали бракът им е бил щастлив е друга тема. Яворов от своя страна се сбогува с Габе и затваря тази страница от живота си така, както умее най-добре – със стихотворение:

Недей се връща.

Ти грееш в споменът на миналите дни,

мъртва навсегда!

Мъртва навсегда.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Писъците на леглото

,,Беше казал, че я обича. Вярно, че малко или повече тя изтръгна това признание от него, но беше искрен. Когато обаче човек обича някого,...

Маргарет ТАЧЪР: Не можеш да водиш, ако си част от тълпата

Датата 4 май 1979 година остава паметна в историята. За министър-предедател на Великобритания е избрана Маргарет Тачър. С това тя и първата жена в...

Толкова е глупаво да спреш да се надяваш…

Нобеловият лауреат Ърнест Хемингуей остава едно от най-блестящите имена в световната литература. Най-известното му произведение – „Старецът и морето“ – е една мъдра приказка...

Да живееш за друг

"Сега изведнъж видях, че можех да бъда нещо за някого, просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш...

Радостта от живота се познава чрез скръбта

Днес е най-тъжният петък. Страстната седмица си отива в тишина, каквато подобава на Бог – заради мъките, поруганията и страданията Му. Най-тъжният петък слага край...