Добромир Банев за есента, която официално настъпи днес
Денят първо е равен на нощта, после се смалява като цвете. Равносметките валят като (не)очакван дъжд по време, което повече отказва да бъде лято. Нищо не може да спре кръговрата на живота, никой не е по-силен от природата, която прави с нас каквото си поиска.
Есента е тук. Окончателното ѝ присъствие е обещание за уют.
Ще се изпият много бутилки червено вино. Тела ще се топлят под общо леко одеало. Двойки ще се разхождат, хванати за ръка, унесени в самодостатъчна далечност. Защото някак и любовта е по-осезаема.
Каквото не сме си казали, ще споделим. В изречените думи се съдържа не просто отговорността ни един към друг, но и смисълът на нашето съществуването като социални същества.
Ние сме висшите животни, обречени да обичат и да имат нужда от това да бъдат обичани.
Всяка глътка вино е завръщане към любов, каквато другите сезони не знаят. Нека бъдем дръзки. Намерението да бъдем заедно се нуждае от повече смелост, от повече усърдие, но най-вече от действие.
Целувайте, прегръщайте, правете любов. Предстоящите дълги есенни вечери са идеалния мизансцен за това.
Каквото имате да давате, дайте го. Каквото ви се полага, вземете си го. Никой не може вместо нас да изживее миговете, които съдбата ни е отредила. Ние всички имаме право да се заявим пред света такива, каквито сме. Имаме право да изкрещим любовта си в очите на другите, защото много от тях остават слепи за най-невероятната възможност на вселената – да се отпуснат и да се оставят да бъдат водени напред от собствените си чувства и емоции.
Лятото не завижда. Есента е прелюдия към зима, която обещава пролет. Такъв е естественият ход на живота и до един трябва да се поучим от това. Защото завистта погубва, а леността не познава успеха.
Падналите кестени само подчертават чара на шарените листа, които все още сравнително топлият вятър носи из въздуха. Нищо не е изгубено – в природата нищо не се губи, освен когато погубва самите нас: преди да сме проговорили, преди сме се нацелували, преди да заспим прегърнати в легло за двама…
Есенно равноденствие.
Равноденствие – в любовта.
Добромир Банев
Снимка: Личен архив
ARTday.bg
