Яна Язова: „Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ“ (СНИМКИ)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес беше поставена надгробна плоча на гроба на писателката и поетеса на Централните софийски гробища

Ние дължим на писателката и поетесата Яна Язова да съхраним нейната памет. Паметта на човека, който не се примири със системата, който загуби и беше наказан може би по най-жестокия начин за един творец – да не бъдат издавани нейните творби по време на комунистическото управление.

Тя отказа да стане идеолог на комунистическата партия чрез своите произведения. Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова, която заедно със зам.-кмета Мирослав Боршош и изследователите на писателката Петър Величков и Атанас Димитров днес присъства на поставянето на надгробна плоча на гроба на Яна Язова на Централните софийски гробища.

Белоградчишкият епископ Поликарп отслужи възпоменателна литургия, а актрисата Силвия Лулчева прочете едно от последните стихотворения на поетесата „Ще бъда!…“

Споменът за Яна Язова е част от нашата колективна памет, ако тя липсва всичко липсва, заяви пред БТА изследователят на нейното творчество Димитров. По думите му поставянето на надгробната й плоча е доказателство, че подадем ли си ръка всички институции и хора, нещата се случват. Яна Язова заслужава да има надгробен кръст, а този е изработен от врачански камък, топъл каквато беше тя.

В камъка е вградено двустишие от стихотворението й „Ще бъда!…“ „Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ“. Въпреки времето паметта за нея ще остане, ще остане и много след нас, посочи Атанас Димитров.

Петър Величков, също изследовател на Язова, каза, че Йорданка Фандъкова разсече този 48-годишен Гордиев възел около поставянето на надгорбна плоча, защото без разрешение на наследниците на гроба не можехме да направим нищо. По думите на Величков столичният кмет е приел присърце проблема и е направила всичко възможно Язова да има надгробен камък. Похвално е, че този паметник отговаря на Яна Язова – той не е импозантен, тя приживе, във втората част на живота си, е била никоя. Надгробната плоча обаче е изискана и ни напомня на първия период от жизнения й път – преди 1944 г.

Тогава тя е звезда на българската литература, превеждана и канена е в чужбина, където са й се възхищавали за нейния творчески талант, много повече, отколкото в България, каза Величков. Този паметник много предвидливо и похвално почита и паметта на нейните майка и баща, чиито имена са изписани на него. Така най-накрая, след толкова десетилетия семейство Ганчеви има своя надгробен паметник, посочи Петър Величков.

Кметът Фандъкова съобщи, че Столичната община има и нови инициативи, вързани с паметта на Яна Язова, а именно да бъде поставена пейка с нейната фигура до любимия й Софийски университет.

Столичният кмет благодари на инициаторите за поставянето на надгробната плоча на Атанас Димитров и Петър Величков, на журналистката Добринка Корчева от „България днес“, която е написала материал за липсата на надгробна плоча, както и на своя екип – зам.-кмета Мирослав Боршош и Петя Лазарова, съветник на кмета.

Яна Язова, с кръщелно име Люба Тодорова Ганчева, е родена на 23 май 1912 г. в Лом, в семейството на учители. През 1930 г. завършва Първа девическа гимназия в София, а през 1935 г. – „Славянска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1938 г. специализира в Сорбоната в Париж, Франция.

В периода от 1942 г. до 1943 г. Язова е редактор на детското сп. „Блок“, съвместно с Никола Балабанов. Тя е автор на стихосбирките „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934), „Кръстове“ (1934), на романите „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940), на историческата драма „Последният езичник“ (1940), на сборник разкази за деца „Герой“ (1941) и др., на историческата трилогия „Балкани“ – „Левски“ (1987), Бенковски“ (1988) и „Шипка“ (1989), издадени посмъртно. Яна Язова е автор и на първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“.

През август 1974 г. Яна Язова е намерена мъртва в апартамента й на ул. „Георги С. Раковски“ в столицата. Смъртта й е насилствена, тя е била удушена. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тази дата е отбелязана официално в биографията ѝ като деня на нейната смърт. Погребана е на 9 август 1974 г.

Източник: БТА

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Тъй както зимата променя дърветата…

"Големите ми страдания на тоя свят са били страданията на Хийтклиф и аз наблюдавах и чувствувах всяко едно от тях още от самото начало....

Ван Гог: Не знам нищо със сигурност, но гледката на звездите ме кара да мечтая

Той е един от най-великите художници в историята на изобразителното изкуство. Винсент ван Гог е автор на около 900 картини и 1100 рисунки. Типични...

Пепа Николова: Българинът иска хем булка, хем любовница

Замисляли ли сте какво е общото между тв сериала „На всеки километър” и прекрасни български игрални филми като „Понеделник сутрин”, „Най-добрият човек, когото познавам”,...

Миг като вечност

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ От Георги Константинов Още преди да те срещна в живота си - теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади...

Джакомо Пучини – Безсмъртният (видео)

Гениалният италиански оперен композитор Джакомо Пучини завеща на света безсмъртни творения. Почти всички негови опери веднага след създаването им влизат в репертоара на най-известните...